Когато застава пред вратата вкъщи, той си дава сметка, че се е ухилил като идиот. Звъни настойчиво и продължава да се усмихва. Знае, че жена му автоматично поглежда през шпионката – даже, когато очаква да се прибере от училище деветгодишният им син, който няма как да попадне в полезрението ѝ.
Ето – сега се чува шум, струва му се, че забелязва движение зад вратата и знае, че тя е там и го гледа. А той се хили като ряпа. Като си помисли как изглежда в нейните очи, му става още по-смешно.
Тя обаче се бави зад вратата. Той за момент си представя обърканото ѝ изражение. После вратата се отваря рязко и тя е там. Изражението също.
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: списание „Море“
май
09
NO
коментара
