Tag Archives: стихотворение

ВБВ: й

„Създавайки нови и неочаквани видрици,
и като смесва произволно всякакви природи,
човечеството отчаяно опитва да пребъде.
И това е същинското народно удоволствие.“
Щ., 1912

Атанас Вълов: Имен ден

Не искам да те именувам
Да те затварям в житията на светци
да се задоволим със лукса
освен „аз“ да има „ти“
да те запиша не в
телефонен указател

Мария Игнатова: поетика на ежедневното

погледите, когато знаеш, че още ме боли
прегръдките и как те моля да ме оставиш, защото ще заплача
„да говориш със мълчания“, както ми написа
и тишините преди да започнем вечер да се храним

Теодора Георгиева: Крепости

Крепостта на тънката ти младост,
забулила очите в илюзия за вечност.
Крепостта на тялото,
която едва удържа мислите

Лилия Йовнова: *** (Любовта била дълготърпелива…)

Любовта била дълготърпелива,
но ти недей да бъркаш
търпение – с търпимост,
дълго – с мъчително.

Яна Монева: лов на китове

китовете намират партньора си с песен,
измислят различна всеки любовен сезон
и тя пътува хиляди километри желания

ВБВ: Природата е същата

Има едни насекоми, които са много стари
и много, много тънки. Като въздух.
По тях можеш да гадаеш летоброенето
на природата.
Можеш да проследиш как се е изменила
и как се изменя.

Бояна Петкова: *** ( никога няма да разбера)

никога няма да разбера
как така земята не спира да се върти
и от внезапната загуба на инерция
не изпадаме всички в безкрайния космос
как така

Кристина Апостолова: поле от мечки

[…] обръщаме големи кафяви гърбове
и се отдалечаваме.

Кристина Апостолова: представи си…

[…] искаш ли
да приемем смъртта и живота, рамкиран от нея,
и да умираме свободни и чувстващи […]

Кристина Апостолова: Сутрин с Анна

[…] и постепенно заспиваме.

Атанас Вълов: Това не е любовна песен

Няма да ти казвам колко си хубава
няма да пиша за косите устните очите
гърдите краката ръцете зъбите и други
части от анатомията това не е най-важното
няма да обличам чувствата си в прилагателни
няма да говоря за луната и звездите превъзбудено
това не е любовна песен или сонет
луната всяка вечер виси накриво в рамката –
врата към сън увиснала на пантите

Емилия Найденова: *** ( Продъненото дюшеме на първия етаж)

Продъненото дюшеме на първия етаж,
в което пропада кракът ми,
докато тичам към мивката,
за да проверя спряна ли е водата,
изключено ли е всичко

Ина Иванова: *** (Намерѝ име на този ден)

Намерѝ име на този ден,
име, мъхнато като клепачите
на новородена сърна,
синьо и прозирно зелено
като криле на водно конче,
променливо име намери
тайно и благодатно.

Мария Игнатова: *** ( спомените се учат да сънуват)

спомените се учат да сънуват
влакът потрепва и се будя за секунда

времето пулсира върху шията Му
и аз не зная как да го обхвана
пръстите безсилни ми се виждат