Tag Archives: стихотворение

Теодора Тотева: *** (днес подреждам тъгите)

(…) Те отхапват ръката ми и си тръгват (…)

Мария Куманова: Позволих му да умре

(…) че друг му е кислородът
че друг му е животът. накратко (…)

Теодора Тотева: *** (един ден…)

(…) и косата ми ще е гнездо за птици (…)

Денис Нуф: ВНИКВАНЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО

(…) за да отхапя от плода на деня
съвсем малката хапка на бита си (…)

Петя Богданова*** (в сенките на клоните…)

(…) скачал е в каньони и
е свирил на китара с три струни (…)

Гергана Атанасова: Златно яйце

(…) език, в който си птица и любовта е мил отказ
от преодоляването на разстояния (…)

Петя Богданова: *** (мускулите ти изпитват…)

(…) и се връщам съвсем цяла
за три секунди остаряхме и се родихме
отново (…)

Гергана Атанасова: *** (Погали това стихотворение…)

[…] Постави палци на слепоочията му –
там, където тупа вената на страха […]

Ана Цанкова: *** (като охлюв който се крие в тревите…)

[…] влачиш душата си ръцете ти се откъсват
сърцето ти тиктака смее се задъхва се
не пиши за умирането през август […]

Иван С. Вълев: Тъжен сезон

[…] макар и не така
жесток като април […]

Ана Цанкова: *** (Той ме научи да обичам джаз…)

[…] че можем да се смеем на сериозни неща
и да четем поезия в парка
докато зениците на света ни кървят […]

Йоана Стоянова: *** (егото ми е ронливо…)

[…] само сезони, животни
бактерии
аромати […]

Станимир Семерджиев: *** (злото води зло на каишка…)

[…]
родословното дърво на мъката расте

Иван С. Вълев: *** (Слънцето внезапно засиява…)

[…] И само името ти,
което може да
пречупи светлината
на съставните ѝ части […]

Йоана Стоянова: *** (Жената със синя рокля от отсрещния блок…)

[…] танцът увисна на забравения си скелет
булевардът нахлу безцеремонно
счупи ставите на блока […]