„Поезия на топлината и топлотата на пръстите, дланите, шепите, китките, и най-вече – на прегръдката: онази всеопрощаваща, себеизличаваща сила, за която няма предварително знание или подготовка. Паскал Киняр пише, че „в прегръдката Бог и Аз са мъртви“. Тази поезия го потвърждава безусловно.“, пише Момчил Миланов за новата книга на Зорница Иванова – „Студена земя“.