Tag Archives: Цветелина Георгиева

Цветелина Георгиева: Панделка

     Бяхме недоволни и абсурдни. Мотаехме се. На градус. На скорост. В опити да не изглеждаме толкова обикновени колкото ни се струваха всички останали. Будехме се само в краен случай. Сънувахме. Искахме. Мятахме се. Боговете ни замеряха с мълнии, а на нас не ни пукаше и палехме цигари. Бяхме безопасни. Природно чисти. Събирахме ларви и ги рециклирахме…

Цветелина Георгиева: Приказки разни

     По философия си взех изпита защото подсказах на колега. Стагирит бил Аристотел, кой да предположи само! Ако подсказвах по-тихо, нямаше да се измъкна така леко. И липсата на опит да помогне веднъж. А щях да говоря за Кант. Kатегорически императив. Голяма работа. Не прави на другите това, което… Моят императив – абе, не им прави нищо, на тях и без това не им пука.

Цветелина Георгиева: Да се наричаш Сахара

     Да се наричаш Сахара означава да се родиш с крясъците на някого, с проклятията, със сълзите, с обичта, която по-късно няма да се промени, и след по-късно също няма и ще се разлива по вените ти, за да изпълва с топлина всяко ледено късче ежедневие. Означава да разглеждаш любопитно нещата около себе си и да искаш да докоснеш всичко, само за да провериш дали е направено от захар. И когато откриваш, че не е, да продължаваш да търсиш. Не защото така трябва, а просто защото. Означава да не спираш да плачеш понякога, и не за друго, а защото песъчинки са се наместили в гърлото ти и дразнят до сълзи…

Цветелина Георгиева: Наред

Баща му беше моряк. Идваше в униформа и си заминаваше в униформа. Такъв го помнеше. В рамката на вратата, готов да замине. Накрая остана някъде по моретата. Не си дойде. Майка му плачеше, а той беше доволен, защото отдавна беше разбрал, че мястото на баща му винаги е било далече от тях. Спомни си, че докато я утешаваше ѝ обеща никога да не я оставя. Беше от онези обещания, които правим защото моментът го изисква, а всъщност никога нямаме намерение да изпълним. Дадено в спалнята, сред вещите на непознат човек и тапети, пропити от отдавна отминали усещания и сол…

Цветелина Георгиева: Къщата, над която не спираше да вали

     Съвсем в центъра на града има квартал, където къщите са строени в малки симпатични квадрати, улиците са широки и чисти, а по тях се извървяват стотици хора. Кварталът е сравнително тих и не се отличава с абсолютно нищо. Освен с една къща. Някога хората в града ѝ обръщаха внимание, после постепенно свикнаха с нея и […]

Цветелина Георгиева: Беда

Веско знаеше как да се радва на живота. Беше щастлив. Живееше обикновено, имаше жена, две деца и куче, което отдавна беше пораснало и загубило вниманието на децата, така че се налагаше той да го развежда из квартала. Харесваше му. Имаше си и къща с наполовина изплатена ипотека, малък двор пред нея, средно висока заплата и дори кола (не от скъпите, но здрава). Живееше нормално, спеше спокойно, нямаше вредни навици. Когато се случи нещастието…

Цветелина Георгиева: Бунтус

      Г-жа Тереза Бунтус спи с градинаря.
      Тя обича съпруга си.

Цветелина Георгиева: Рожденият ден на Макс

Макс се роди и веднага изплака. Не зачака да му се случи нещо лошо, а просто изрева на минутата в която се изсипа на белия свят. Баща му беше твърде щастлив, иначе вероятно щеше да поклати глава поучително и да отбележи, че такива неща просто не са необходими и са си чиста проба позьорство. Той обожаваше да нарича хората позьори, макар че не беше много сигурен какво точно ще рече това. Тогава баща му реши, че детето просто малко нескопосано се опитва да привлече вниманието върху себе си и толкова му се разсърди, че не му проговори докато Макс не навърши четиринайсет години и не му се извини лично….