[…] но силата му не стига за много,
само за това:
да вдигне сина си високо –
толкова,
че да види,
тъмното е до време […]
[…] но силата му не стига за много,
само за това:
да вдигне сина си високо –
толкова,
че да види,
тъмното е до време […]
[…] дума, която не цъфти и не увяхва,
но винаги присъства.
Коя е тази дума? […]
Стихотворение от Яница Радева…
Есенното издание на фестивала, в рамките на 23 часа, изпълнени със събития, от 1 до 4 ноември ще Ви предложи възможността за срещи с повече от 45 различими творци, изричащи значимото чрез различни езици, както и дискусии, „свободен микрофон“, възможност за разговори и мълчаливо осмисляне…
В четенето ще участват: Екатерина Йосифова, Иван Цанев, Иван Теофилов, Яница Радева, Оля Стоянова, Стефан Иванов, Палми Ранчев, Валентин Дишев, Илко Димитров, Марин Бодаков, проф. Светлозар Игов, Силвия Чолева, Ивайло Добрев, Калоян Игнатовски, Димитър Кенаров, Иван Димитров, Иван Христов, Поли Муканова, Радослав Чичев, Тома Марков, Ясен Атанасов, Роман Кисьов, Людмила Миндова, Лора Ненковска, Митко Новков, Мина Кръстева, Русанка Ляпова, Надежда Московска, Йордан Ефтимов, Емануил А. Видински, Христина Мирчева, Яна Пункина…
В благотворителното четене българските автори ще четат произведения и на сръбски, босненски и хърватски автори.
Събраните средства ще бъдат предоставени на посолствата на Сърбия, Хърватия и Босна и Херцеговина.
Мястото и времето на събитието отново): ляв полуетаж, НДК, 7 юни – събота, в 13:00…
„Бонбониерата“ („Парадигма“, 2011 г.) – дебютът на Яница Радева в прозата – вече е в книжарниците. Първите отзиви вече разпознаха в книгата и „наследеното“ от поезията на Радева – вниманието към детайла, тежестта на недоизказаното… но това съвсем не е поетична книга. Това е книга за онези моменти, в които животът се оттича в ъглите […]
“Името му е Екстаз и е маламут, чистокръвен” – казва обикновено и обикновено това е всичкото, което измърморва. Открай време си е такъв, добре, че аз съм приказлива…
върху картата къщата е малък квадрат,
от сателита се виждал зелен.
детето, което рисува с нови пастели,
оцветява квадрата в лилаво…
с обелените колене на лятото…
“ето тук седни да вечеряме”, казва.
Задължителните черно-бели групови снимки
с глави като топлийки и бели забрадки…