Tag Archives: Teodor Dună

Теодор Дуна: Под онези боязни…

под онези боязни на плътта със слюнка течаща по
дрехата му
се люлееше по средата на леглото като в средата на
морето. ръцете му
се приближаваха и раздалечаваха сякаш танцува
валс и страхът се разливаше…

Теодор Дуна: „накъде носиш този мъртвец“

„накъде носиш този мъртвец“
„това е моят мъртвец“ ми отговори и усетих

ръцете ѝ

да ме стискат още по-силно
оттласквам се от нея
„ние така си ходим“ каза „в действителност той

носи мен“

Теодор Дуна: движиш се бавно в болката като в жена;

движиш се бавно в болката като в жена;

тялото ти се приплъзва в жестовете ѝ, в студената
ѝ ръка,
миришеща като навън,
завива те с одеало, слага длан на челото ти
и цялата топлина на тялото ти
дебне бавното приближаване на косите ѝ…