Златина Димитрова: Философия на есента

Боря се с навиците си като котка,
посягаща към врабче.
Дъждът вали и пак, по навик,
капките се сливат в локвите.
Тихо е, поне достатъчно,
че да чувам тоновете на сезона.
Прочети цялата публикация »

You can edit this ad by going editing the index.php file or opening /images/Cross.jpg

Татяна Стоянова: Кал

между насечените линии
на юнския дъжд се засичаме
Прочети цялата публикация »

Ренета Бакалова: *** (пред хотела…)

Пред хотела три жени стоят и пушат,
докато водят
онези банални разговори:
днес нарязах две глави лук,
смених завивките,
успях сама да поправя крака на масата,
по дяволите, колко много се клатеше преди това,
ще спра захарта и тестото,
може би така ще ме обичат повече,
може би така ще се обичам повече.
Прочети цялата публикация »

Виолета Кунева: *** (след потопа…)

след потопа
се разминавам по улиците
с мокри хора кучета птици и къщи
с размазан грим
но аз съм суха
макар че бях под същото небе
Прочети цялата публикация »

Никола Петров: Предпоследното си лице като покана за белег

Не беше ли същият, който мечтаеше за яростта на пороя,
за божествена ярост –
повече спектакъл, отколкото наказание.
Който една зимна нощ посочи небето
цялото в пурпур и стана единствен
свидетел.
Прочети цялата публикация »

Крис Енчев: *** (посявам есенно слънце…)

посявам есенно слънце
почвата е благородна и ухае на тъги
Прочети цялата публикация »

Ана Мария Гърбич: „Земя 2.0“, фрагмент

докато разресвах косата на своята барби която говори
глупости, донесена от емиратите където майка ми
работеше като преводач, носеше дълги рокли и
тихо мърмореше под носа си за феминизъм, някоя си емина
гризеше кори от картофи, ходеше с вълнените си
чорапи по горещи камъни и питаше
Прочети цялата публикация »

Виолета Кунева: *** (… за да влезеш)

няколко пъти отидох в галерията
заради картината с кучето
накрая посегнах крадешком и го погалих
нито то нито светът показаха че са усетили
докосването по маслената топла козина
на следващия ден кучето беше избягало
на мястото му имаше пролука
достатъчна за да влезеш
Прочети цялата публикация »

Зорница Иванова: *** (Разказвали ли са ти…)

Разказвали ли са ти за испанското градче
Setenil de las Bodegas,
шапката на юга.
Там небето е излязо
в лятната си отпуска,
Прочети цялата публикация »

Ева Гочева: *** (пред мен върви…)

пред мен върви жена
накуцва от тежестта на тялото
бедрата ѝ трудно се разминават
но въпреки това
стъпките ѝ са безшумни
като на мъртва балерина
Прочети цялата публикация »

Теодора Лалова: *** (Той сменя струните…)

Той сменя струните на китарата си,
аз подчертавам изреченията в книга, в която
все още е двадесети век и някакви двама танцуват
в един крайбрежен хотел.
Прочети цялата публикация »

Камелия Панайотова: *** (Едно набъбващо лято…)

Едно набъбващо лято наоколо
ненадейно напича и сенките
се изпъват по камъка,
приличат на ограбени силуети
без телата, които са следвали,
вече нямат посока,
нямат форма, нито значение.
Прочети цялата публикация »

Никола Петров: По пътя назад

Със сто и тридесет километра в час,
огледалата сгушени към стъклото
за аеродинамика, ще стигнеш ли.
Със сто и петдесет километра в час по пътя назад,
целуваш пунктира в следата, от двете страни
тополи пробождат последното слънце.
Прочети цялата публикация »

Крис Енчев: *** (в крайморски град…)

в крайморски град
получих като подарък
малка стъклена пирамидка
обичам да пречупвам лъчи с нея
обичам я като луд диамант
добрите дни свършват
лошите дни също свършват
лъчите винаги се появяват
дори в самия край
дори в самия край
като обещание за това
че нищо не е толкова страшно
колкото самия страх
Прочети цялата публикация »

Дилян Еленков: *** (тя е още там…)

тя още е там
след 20 години
сред своите котки
лежаща на пода
брояща копчета
мъркаща по телефона
без мъж без деца
с палци и показалци
сочещи някъде
аз още не съм там
както винаги.
Прочети цялата публикация »