.
Звънтящите полета на звука са сухи –
по-сухи от молитвените устни
невкусили очаквания отговор,
по-сухи от прегърбените якове,
тропосали лицето на поднебието
с печалните остатъци от себе си
(и вечно има, има някой, претоплящ
дните си със тях).
Звънтящите полета на звука са ниски –
по-ниски от чело молитвено
разказващо се в бръчките на камък,
по-ниски от прихлупените траектории
на лястовици във преследване на плячка
(и вечно има, има някой, предвкусващ
първа капка дъжд).
Звънтящите полета на звука са гладни.
.
Валентин Дишев в „Кръстопът„.
