.
.
Прочети цялата публикацияКръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Съдържание на електронното списание за литература „Кръстопът“, бр. 10, 2026 (бр. 216)
Етикети: електронно списание за литература, Електронно списание за литература "Кръстопът", литература, списание за литература
Антония Атанасова: DÖSTÄDNING
.
В Швеция, преди да умреш, изхвърляш ненужните вещи –
освобождаваш себе си
и идните.
За да не затиснат предметите спомена за човека,
да не попречат някому,
да не спънат някого.
Така научаваш най-трудното –
да пускаш.
.
Прочети цялата публикацияТеодора Тотева: *** (Един ден…)
.
един ден
толкова обикновен като нещастието ти
толкова делничен като чиновник между 9 и 5
ще се сблъскаш със самото сърце на нещата
а к о с ъ р ц е т о т и с ъ щ е с т в у в а
ще се почувстваш като гола електрическа крушка
в тясна нощна уличка
откъдето излиза звукът на лятото
а к о с ъ р ц е т о т и с ъ щ е с т в у в а
ще си всички гласове произнесли нещо безумно и възхитително
а к о с ъ р ц е т о т и с ъ щ е с т в у в а
ще си воайор на тайни
ще си дете родено с късмет
ще си умен и ще си тръгнеш веднага
ще си добър и ще се върнеш сега
ще си любим и ще си вечен
а к о с ъ р ц е т о т и с ъ щ е с т в у в а
а к о с ъ р ц е т о т и с ъ щ е с т в у в а
Приветсвай чудото
Полина Господинова: *** (на раздяла…)
=
на раздяла винаги стъпвам тихо
или само с пръсти докосвам последното рамо,
което винаги е обърнато в обратна посока
поглеждам с половин око шепите,
пълни винаги с оправдания
сритвам ходилата, които топлеха само себе си
и мълча
мълча те от началото до края,
за да знаеш, че на раздяла
все повече приличам на теб.
.
Теодора Тотева: *** (Слушай…)
Слушай, всеки от нас е малко луд.
Всеки от нас е една идея обречен.
Но не забравяш ли живота,
и че ние сме просто едни щастливи идиоти?
Създадени от пръст и от невнимание.
От доверие, от сол и любов,
омесени от тайнатаг,
която търсим цял живот.
Ние, щастливите идиоти,
които често се доверяваме един на друг.
Ние, счупените до тъга и полуда,
които все още сме тук.
Слушай,
светът не ни дължи вечност.
Просто ни е оставил на тази твърда земя:
да бъдем глупави, нежни и уязвими.
Затова не мърдай.
Застани с отворени обятия и с рани.
Златина Димитрова: Естествени гънки
Остаряването не започва с бръчка.
Започва с тихата ненавист
към усмихнатите съседи,
към прическата на момичето отсреща,
към жената, която разхожда кучето си в шест,
с възмущението от чуждия успех,
с погнусата от влюбените тийнейджъри.
Бръчката е знак за онова,
което вече се е случило.
Остаряването не започва с тялото,
както и животът не завършва с него.
Антония Атанасова: Сънища
.
Секирата сънува глави,
лопатата сънува гробове,
греблото – листата от есента,
чукът – наковалнята,
резачката – кръвта на дървото,
човекът сънува друг човек.
.
Прочети цялата публикацияС Ина Иванова за „Непокътнат свят“
Предлагаме ви разговор на Валентин Дишев с Ина Иванова, центриран около нейната книга с поезия „Непокътнат свят“. Разговор, който ни напомня, че са важни и центърът, и вълните, които се разбягват от него, след като го докоснем:
Теодора Тотева: Градина
.
Има няколко начина да направиш градина,
един от тях е да засадиш от себе си дом,
да се прераждаш в пръстта, докато:
поливаш,
отглеждаш,
садиш
тънката линия на сътворението.
И ако погледът е бил достатъчно трудолюбив,
а гърбът силно приведен,
ще остаряваш дълго,
ще остаряваш красиво,
както остарява Бог.
И ще започнеш да се топиш,
да се събираш в един хоризонт,
където животът,
тревата, мушиците,
корените и небесата
се сливат в едно,
за да превърнат
човека в пръст,
а пръстта във градина.
Антония Атанасова: Любовната риба
.
Любима моя рибо,
плувай в тялото ми,
чувствай се добре,
порасни и ми изяж главата.
.
Прочети цялата публикацияНели Станева: „Докато пишем, е добре“
Предлагаме ви разговор на Валентин Дишев с Нели Станева за проекта „Удължаване на лятото“ и нейната книга „Билет за никъде другаде“ от 17.10.2026 г.
Златина Димитрова: Пейзаж
Най-голямата сврака,
най-малкият синигер,
най-пълното врабче
и умрелият плъх под тях:
всичко изглежда в хармония.
Наблюдавам ги отстрани –
чудя се
на кого ми напомня свраката,
какво ми казва синигерът,
за какво ме пита врабчето.
Само последният образ в картината е ясен:
цъфтящи в ниското, буйни треви.
Пролетта винаги знае
къде да постави фокуса.
окт.
19
0
коментара
Милена Ангелова: осем часа от живота ми
.
вчера изгубих осем часа.
не буквално.
бях будна,
отговарях на съобщения,
премествах чашата от едната страна на бюрото
на другата,
отварях прозореца,
затварях го,
проверявах времето,
сякаш някой някъде
беше обещал да ми върне деня,
ако завали.
осем часа, в които не направих нищо,
освен да мисля за неща,
които не можех да променя.
това е талант,
който никой не би пожелал да има.
мога да превърна една дума
в цял съдебен процес.
да намеря обида
в най-обикновеното изречение.
да измисля петнайсет причини
защо някой не ми е отговорил
и да повярвам на най-лошата.
след това да се почувствам виновна,
че съм повярвала.
понякога ми се струва,
че в главата ми има малък офис,
в който няколко жени работят на смени
и всяка от тях е убедена,
че ако мисли достатъчно дълго,
ще открие начин да предотврати болката.
едната преглежда миналото.
другата анализира бъдещето.
третата просто плаче в тоалетната.
никоя не си взема отпуск.
Прочети цялата публикация
окт.
18
0
коментара
Нели Станева: Сутрин с него
.
Вероятно ще е същото, когато го намери.
Кафето ще къркори неритмично във корема ѝ,
навън ще крачи неприятен студ от север.
Тя ще наметне нещо тънко срещу отегчението.
Вкусът след трийсет, казват, почти не се променя.
Недоволството е перманентна щампа изначало.
И ако всяка обла форма е съставена от плоскости,
отдалечаващи се една от друга с ускорение,
обратнопропорционално на…
Какво ли ще се промени с едно докосване?
Тя ще се разплаче заради петната по тапетите,
заради повтарящия се в главата и рефрен на
цветовете на завесите, които никога не е харесвала.
И в рикошета на заслабващото ѝ от сълзи зрение,
ръката му ще се разпадне до видение,
а тя ще си откаже изгрева и ще си легне.
Ще си премери пулса, ще го сравни със вчерашния.
Просто твърде дълго е стояла на течение.
.
Стихотворението е включено и в книгата на Нелли Станева „Билет за никъде другаде“ (Scribens, 2024 г.)
Прочети цялата публикация
окт.
17
0
коментара
Милена Ангелова: *** (Тази сутрин…)
.
тази сутрин една жена плака в автобуса.
никой не я погледна.
софия е добра в тези неща —
умее да оставя хората
насаме с най-неподходящите си чувства.
жената държеше торба с портокали.
единият се беше спукал
и бавно оставяше зимата
да изтече през найлона.
мислех си да ѝ кажа нещо,
но не знаех на какъв език
се говори с човек,
който вече е започнал да губи.
на следващата спирка слязох.
Прочети цялата публикация