.
вчера изгубих осем часа.
не буквално.
бях будна,
отговарях на съобщения,
премествах чашата от едната страна на бюрото
на другата,
отварях прозореца,
затварях го,
проверявах времето,
сякаш някой някъде
беше обещал да ми върне деня,
ако завали.
осем часа, в които не направих нищо,
освен да мисля за неща,
които не можех да променя.
това е талант,
който никой не би пожелал да има.
мога да превърна една дума
в цял съдебен процес.
да намеря обида
в най-обикновеното изречение.
да измисля петнайсет причини
защо някой не ми е отговорил
и да повярвам на най-лошата.
след това да се почувствам виновна,
че съм повярвала.
понякога ми се струва,
че в главата ми има малък офис,
в който няколко жени работят на смени
и всяка от тях е убедена,
че ако мисли достатъчно дълго,
ще открие начин да предотврати болката.
едната преглежда миналото.
другата анализира бъдещето.
третата просто плаче в тоалетната.
никоя не си взема отпуск.
Прочети цялата публикация
