Свилен Иванов написа за „четвърта корица“ на тази книга думите: „
Заровени дълбоко в червения пясък на Кси, Кефалония, яйцата на костенурките Карета чакат. Когато милостивите ръце на доброволците започнат да ги изравят в края на август, под залязващите лъчи на слънцето, част от черупките вече са се разпукали и малките костенурчета са готови да заплуват към Закинтос отсреща, обръщайки гръб на Итака. Песента им ги води натам, непогрешима и ясна. Вероятно разказва собствения им мит за вечното завръщане.
В музея на Сами, в другия край на острова, има като експонат бронзово огледало. Повърхността му е разделена от три кръга. Ако задържиш поглед върху отражението си в огледалото достатъчно дълго, може би ще откриеш ключа за разчитането на песента на костенурките. Островът винаги е бил и си остава митично място. Място, до което е еднакво трудно да стигнеш и да си тръгнеш. Тази книга събира разпилените по вълните песни за тъгата на сърцето.“. И тези думи открехват тайната както към заглавието на тази книга – „Песента“ на костенурките“, така и към нейното подзаглавие – „Три кръга има бронзовото огледало“.
Предлагаме ви да чуете разговора на Валентин Дишев със Свилен Иванов с надеждата, че той ще подскаже и други тайни на вълшебството на „Песента на костенурките“:
