.
в магазина до нас продават
цветя и цигари.
жената зад касата е на моята възраст
и има очи на човек,
който отдавна не очаква извинение.
купувам си цигари,
въпреки че опитвам да не пуша.
понякога е необходимо
да имаш причина да стоиш някъде
още две минути.
навън вали.
един мъж говори по телефона
за ипотеката си,
за детето си,
за това, че жена му вече не го обича.
искам да му кажа,
че и аз не обичам някого,
но продължавам да помня
как си пие кафето.
не му казвам нищо.
преминава на червено.
у дома има чиния в мивката,
книга с прегъната страница
и растение,
което поливам от чувство за вина.
всичко живо около мен
е започнало да съществува
по навик.
включително и аз.
понякога си представям,
че съм родена в друг град,
в друга държава,
в тяло, което не помни
всички начини да бъде наранено.
че някъде има жена,
която прилича на мен,
но е избрала да остане,
когато са ѝ казали да си тръгне.
