Искаме да ви припомним, че на днешната дата (13 септември) преди 80 години, е роден един от най-важните поети в българската литература: Иван Методиев.
Предлагаме ви възможността да се вслушате в част от спомените на Мая Методиева за нейния съпруг, споделени във вечерта, посветена на Иван Методиев, състояла са в „Хралупата – бутик за думи, образи и смисъл“ на 1 декември 2018 г. (с участието и на Живка Симова, Мая Методиева, Ромил Калинов, Палми Ранчев и др.):
.
Прочети цялата публикация
На тази дата, 8 септември, преди 5 години ни напусна Марин Бодаков. За да остане.
В един от последните ни разговори той каза за размислите си върху същността на стихотворението:
„[…] стихотворението е новина, стихотворението е репортаж от мястото на събитието“.
Прочети цялата публикация.
от великите човешки комедии
искам само тази с прорезите в залезите
с многото възможности за катастрофа
с оранжевото което не контролирахме сами
въпреки че ни беше дадено ръководство
опитах да се придържам към него
да отбележа обектите от които да вземем печати
един залез един самолет една комета
няколко различни вида птици
един брас инструмент
нещо карирано
нещо кожено
и първото червено вино за сезона
попълвахме тази карта но печатите се губеха
сякаш със симпатично мастило
събрали един печат изчезваха два други
осъзнали това
много добре осъзнали това
останахме да гоним птици и залези
птици и прорези
първи вкусове и комети
напомнящи самолети
птици напомнящи самолети
.
Някога той можеше да разбира
птичия език –
онзи таен език на детството,
когато нямаше непознати думи
и застрашени животински видове –
врабчетата не бяха изчезващ вид,
дроздовете разказваха истории,
а преди буря бързолетите съшиваха небето
с едри бодове.
Как се нарича всичко онова,
което идва после?
Порастване
или екологична катастрофа?
.
Прочети цялата публикация.
позволи на солта всичките ѝ имена и
въплъщения позволи очертанията на
планини по хоризонта позволи
сляпото петно позволи мъртвата зона
земния божествен ритъм и как всичко е
модел позволи си само да седиш да
наблюдаваш прилива и отлива да гледаш
как текат сълзите как солта се съсирва
по кожата как може с едно движение
вече да се махне как отдавна е
засъхнала колко време седя колко време
те имаше колко стави се схванаха
имаше ли име все още сложи ли
сол по телата сол в захарницата
сол в морето сол в раната
сол като слънце
сол като Бог
.
Прочети цялата публикация.
Пристига –
до минути светът ще е друг
и той знае, че така трябва да бъде –
понякога небето трябва да трещи,
да гърми,
птиците да притихнат,
тревите да се наведат –
думите да нямат значение,
понякога трябва да наведеш глава,
а това винаги става
по трудния път.
.
Прочети цялата публикацияДнес Георги Рупчев щеше да навърши 69 години. Но остана на 44. Наистина остана и в един друг смисъл, може би далеч по-малко важен за онези, които го обичаха, но неоценим за българската поезия: остава като един от най-вълнуващите, най-вдъхновяващите български поети.
Предлагаме ви да чуете как Георги Рупчев четеше стихотворението си „Чувство за бавно изчезване“ (записът ни е предоставен от Валентина Рупчева):
.
Прочети цялата публикация.
Дълго време твърдях,
че не бива да насилваш
думите да се повдигат
на пръсти
(важно е те
да го правят
със теб).
Вече съм готов
да призная,
че понякога
това е необходимо –
там някъде,
в пространството между,
понякога отеква
смисълът.
И диша
поетическото тяло.
.
Прочети цялата публикация.
броя секундите – малки иглички,
които се забиват в главата ми:
толкова е остро днес
броя ги и не намирам
как да изпиля върховете им
как да пригладя роенето им
.
Прочети цялата публикация.
да потрепваш
в трелите на вятъра
той да се извива
в твоето мълчание
един е езикът
на болката
.
Прочети цялата публикация.
така добре да те обичам. а ти
да спиш до късно, късно. така добре
да ти броя и вдишванията, и болките,
и всичко, а ти да пресънуваш всяка
тъмничка вселена, която плаче, стене
или е със криле на гарвани от полети безкрили.
и ето аз будувам вместо двама, мечтаех
да е вместо трима. да не говорим за това,
сега така добре вселената пулсира – кинцуги:
злато или кръв в пукнатините ни. а вече
и множественото число с носталгия помахва
от зад ъгъла. така добре, така добре помахва.
виж ръката му.
.
.
думите се плъзгат по мен
като по сапунисана пързалка
като яйце в гърлото
на одобрение
което никога няма да получа
.
Прочети цялата публикацияАко имате проблеми, свързани с навигацията в сайта, неговия "изглед" или ако нещо не Ви харесва, или имате препоръки и мнение, молим Ви, пишете ни на arsmedia@mail.bg . Благодарим Ви.
