.
.
Заглавието е кратка реплика на Антония Атанасова в нейния разговор с Валентин Дишев, чийто център бе нейната нова книга „Място за всички“.
Предлагаме ви да чуете целия разговор:
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Антония Атанасова: Да имаме милост един към друг
Етикети: "Място за всички", Антония Атанасова, електронно списание за литература, Електронно списание за литература "Кръстопът", книга, литература, поезия, списание за литература, Университетско издателство "Св. Климеент Охридски"
Павлина Каналиева: Амели Пулен от Сливен
.
Не мога да си я представя.
Как тича по пътека във фитнеса,
надува устни, остри нокти
или с подходящи мисли
спори възпалено
с някого.
Не мога да си я представя
как планира снимки за три дни
пред Айфеловата кула
или някоя друга Галактика.
И как просто подрежда
някъде
невъзможните изходи.
Прочети цялата публикацияАнастасия Стоева: Търсач на градове
.
славя се като специалист
във стягането на багаж –
професионалист
в организираното бягство.
подреждам си мислите
в ръчния.
отдолу слагам тежките
и меки подземни блата
на подсъзнанието,
с тях се загръщам,
като стане хладно.
подреждам си зъбите
по големина
(в цялото им разклатено
достолепие на пародонтозата)
и ги полагам в прозрачен джоб,
да са ми подръка за проверката,
Павлина Каналиева: Съм в лятна нощ
.
Сърце,
висящо на аортата.
Последен полет на муха
нарязал уличния шум,
припаднал
мил
кошмар
или вечеря,
уловена в мрежата –
вързан
за леглото
сън.
.
Прочети цялата публикацияАнтония Атанасова: DÖSTÄDNING
.
В Швеция, преди да умреш, изхвърляш ненужните вещи –
освобождаваш себе си
и идните.
За да не затиснат предметите спомена за човека,
да не попречат някому,
да не спънат някого.
Така научаваш най-трудното –
да пускаш.
.
Прочети цялата публикацияТеодора Тотева: *** (Един ден…)
.
един ден
толкова обикновен като нещастието ти
толкова делничен като чиновник между 9 и 5
ще се сблъскаш със самото сърце на нещата
а к о с ъ р ц е т о т и с ъ щ е с т в у в а
ще се почувстваш като гола електрическа крушка
в тясна нощна уличка
откъдето излиза звукът на лятото
а к о с ъ р ц е т о т и с ъ щ е с т в у в а
ще си всички гласове произнесли нещо безумно и възхитително
а к о с ъ р ц е т о т и с ъ щ е с т в у в а
ще си воайор на тайни
ще си дете родено с късмет
ще си умен и ще си тръгнеш веднага
ще си добър и ще се върнеш сега
ще си любим и ще си вечен
а к о с ъ р ц е т о т и с ъ щ е с т в у в а
а к о с ъ р ц е т о т и с ъ щ е с т в у в а
Приветсвай чудото
Полина Господинова: *** (на раздяла…)
=
на раздяла винаги стъпвам тихо
или само с пръсти докосвам последното рамо,
което винаги е обърнато в обратна посока
поглеждам с половин око шепите,
пълни винаги с оправдания
сритвам ходилата, които топлеха само себе си
и мълча
мълча те от началото до края,
за да знаеш, че на раздяла
все повече приличам на теб.
.
Теодора Тотева: *** (Слушай…)
Слушай, всеки от нас е малко луд.
Всеки от нас е една идея обречен.
Но не забравяш ли живота,
и че ние сме просто едни щастливи идиоти?
Създадени от пръст и от невнимание.
От доверие, от сол и любов,
омесени от тайнатаг,
която търсим цял живот.
Ние, щастливите идиоти,
които често се доверяваме един на друг.
Ние, счупените до тъга и полуда,
които все още сме тук.
Слушай,
светът не ни дължи вечност.
Просто ни е оставил на тази твърда земя:
да бъдем глупави, нежни и уязвими.
Затова не мърдай.
Застани с отворени обятия и с рани.
Златина Димитрова: Естествени гънки
Остаряването не започва с бръчка.
Започва с тихата ненавист
към усмихнатите съседи,
към прическата на момичето отсреща,
към жената, която разхожда кучето си в шест,
с възмущението от чуждия успех,
с погнусата от влюбените тийнейджъри.
Бръчката е знак за онова,
което вече се е случило.
Остаряването не започва с тялото,
както и животът не завършва с него.
Антония Атанасова: Сънища
.
Секирата сънува глави,
лопатата сънува гробове,
греблото – листата от есента,
чукът – наковалнята,
резачката – кръвта на дървото,
човекът сънува друг човек.
.
Прочети цялата публикацияС Ина Иванова за „Непокътнат свят“
Предлагаме ви разговор на Валентин Дишев с Ина Иванова, центриран около нейната книга с поезия „Непокътнат свят“. Разговор, който ни напомня, че са важни и центърът, и вълните, които се разбягват от него, след като го докоснем:
Теодора Тотева: Градина
.
Има няколко начина да направиш градина,
един от тях е да засадиш от себе си дом,
да се прераждаш в пръстта, докато:
поливаш,
отглеждаш,
садиш
тънката линия на сътворението.
И ако погледът е бил достатъчно трудолюбив,
а гърбът силно приведен,
ще остаряваш дълго,
ще остаряваш красиво,
както остарява Бог.
И ще започнеш да се топиш,
да се събираш в един хоризонт,
където животът,
тревата, мушиците,
корените и небесата
се сливат в едно,
за да превърнат
човека в пръст,
а пръстта във градина.
окт.
23
0
коментара
Антония Атанасова: Любовната риба
.
Любима моя рибо,
плувай в тялото ми,
чувствай се добре,
порасни и ми изяж главата.
.
Прочети цялата публикация