Павлина Каналиева: Амели Пулен от Сливен

.

Не мога да си я представя.
Как тича по пътека във фитнеса,
надува устни, остри нокти
или с подходящи мисли
спори възпалено
с някого.

Не мога да си я представя 
как планира снимки за три дни 
пред Айфеловата кула
или някоя друга Галактика.
И как просто подрежда
някъде

невъзможните изходи.

Прочети цялата публикация »
You can edit this ad by going editing the index.php file or opening /images/Cross.jpg

Анастасия Стоева: Търсач на градове

.

славя се като специалист
във стягането на багаж –
професионалист
в организираното бягство.

подреждам си мислите
в ръчния.
отдолу слагам тежките
и меки подземни блата
на подсъзнанието,
с тях се загръщам,
като стане хладно.

подреждам си зъбите
по големина
(в цялото им разклатено
достолепие на пародонтозата)
и ги полагам в прозрачен джоб,
да са ми подръка за проверката,

Прочети цялата публикация »

Павлина Каналиева: Боа, глътнала слънце

.

Умората ни 
се процежда
бавно
и красиво –
като мляко 
с капка кръв.

Прочети цялата публикация »

Съдържание на електронното списание за литература „Кръстопът“, бр. 10, 2026 (бр. 216)

.

.

Прочети цялата публикация »

Павлина Каналиева: Съм в лятна нощ

.

Сърце, 
висящо на аортата.
Последен полет на муха
нарязал уличния шум,
припаднал
мил
кошмар
или вечеря,
уловена в мрежата –

вързан 
за леглото 
сън.

.

Прочети цялата публикация »

Антония Атанасова: DÖSTÄDNING

.

В Швеция, преди да умреш, изхвърляш ненужните вещи –
освобождаваш себе си
и идните.

За да не затиснат предметите спомена за човека,
да не попречат някому,
да не спънат някого.

Така научаваш най-трудното –
да пускаш.

.

Прочети цялата публикация »

Теодора Тотева: *** (Един ден…)

.

един ден
толкова обикновен като нещастието ти

толкова делничен като чиновник между 9 и 5
ще се сблъскаш със самото сърце на нещата

а к о с ъ р ц е т о т и с ъ щ е с т в у в а

ще се почувстваш като гола електрическа крушка
в тясна нощна уличка
откъдето излиза звукът на лятото
а к о с ъ р ц е т о т и с ъ щ е с т в у в а

ще си всички гласове произнесли нещо безумно и възхитително
а к о с ъ р ц е т о т и с ъ щ е с т в у в а

ще си воайор на тайни
ще си дете родено с късмет

ще си умен и ще си тръгнеш веднага
ще си добър и ще се върнеш сега
ще си любим и ще си вечен

а к о с ъ р ц е т о т и с ъ щ е с т в у в а
а к о с ъ р ц е т о т и с ъ щ е с т в у в а

Приветсвай чудото

Полина Господинова: *** (на раздяла…)

=

на раздяла винаги стъпвам тихо

или само с пръсти докосвам последното рамо,
което винаги е обърнато в обратна посока

поглеждам с половин око шепите,
пълни винаги с оправдания

сритвам ходилата, които топлеха само себе си

и мълча

мълча те от началото до края,
за да знаеш, че на раздяла
все повече приличам на теб.


.

Прочети цялата публикация »

Теодора Тотева: *** (Слушай…)

Слушай, всеки от нас е малко луд.
Всеки от нас е една идея обречен.

Но не забравяш ли живота,
и че ние сме просто едни щастливи идиоти?

Създадени от пръст и от невнимание.
От доверие, от сол и любов,
омесени от тайнатаг,
която търсим цял живот.

Ние, щастливите идиоти,
които често се доверяваме един на друг.
Ние, счупените до тъга и полуда,
които все още сме тук.

Слушай, 

светът не ни дължи вечност.
Просто ни е оставил на тази твърда земя:
да бъдем глупави, нежни и уязвими.

Затова не мърдай.
Застани с отворени обятия и с рани.

Златина Димитрова: Естествени гънки

Остаряването не започва с бръчка.
Започва с тихата ненавист
към усмихнатите съседи,
към прическата на момичето отсреща,
към жената, която разхожда кучето си в шест,
с възмущението от чуждия успех,
с погнусата от влюбените тийнейджъри.

Бръчката е знак за онова,
което вече се е случило.

Остаряването не започва с тялото,
както и животът не завършва с него.

Прочети цялата публикация »

Антония Атанасова: Сънища

.

Секирата сънува глави,
лопатата сънува гробове,
греблото – листата от есента,
чукът – наковалнята,
резачката – кръвта на дървото,
човекът сънува друг човек.

.

Прочети цялата публикация »

С Ина Иванова за „Непокътнат свят“

Предлагаме ви разговор на Валентин Дишев с Ина Иванова, центриран около нейната книга с поезия „Непокътнат свят“. Разговор, който ни напомня, че са важни и центърът, и вълните, които се разбягват от него, след като го докоснем:

Теодора Тотева: Градина

.

Има няколко начина да направиш градина,
един от тях е да засадиш от себе си дом,
да се прераждаш в пръстта, докато:
поливаш, 
отглеждаш, 
садиш 
тънката линия на сътворението.

И ако погледът е бил достатъчно трудолюбив,
а гърбът силно приведен,
ще остаряваш  дълго,
ще остаряваш красиво, 
както остарява Бог.

И ще започнеш да се топиш,
да се събираш в един хоризонт,
където животът,
тревата, мушиците,
корените и небесата 
се сливат в едно, 

за да превърнат
човека в пръст,
а пръстта във градина.

Антония Атанасова: Любовната риба

.

Любима моя рибо,
плувай в тялото ми,
чувствай се добре,
порасни и ми изяж главата.

.

Прочети цялата публикация »

Нели Станева: „Докато пишем, е добре“

Предлагаме ви разговор на Валентин Дишев с Нели Станева за проекта „Удължаване на лятото“ и нейната книга „Билет за никъде другаде“ от 17.10.2026 г.

Прочети цялата публикация »