.
След една година
сляга земята.
Боговете залязват.
Ние мълчим.
Думите слягат,
затихват затиснати
под вкамененото време.
Боговете залязват през март.
Други заемат местата
им.
Ние мълчим
и се кланяме.
Чакаме небето
да слегне над нас.
.
Стихотворението е от книгата на Мила Люцканова „Краят на думите“ („Арс“, 2023 г.).
.
Мила Люцканова в „Кръстопът„
Ето – хората вече са хора от сутрин до вечер,
а преди те поне се преструваха на измислени ангели,
имитираха болки и грижи, човечност,
и децата залъгваха, че без черни магии са магове.
Хората като жито узряха, но хляб не се случи
и човешкото стана наистина твърде човешко.
И наивните, ние, опитахме, но уви не научихме
как на пропасти да се престорим дори да сме грешници.
Бог прошепва и Бог не крещи над полето от глухи,
те едва се споглеждат и после от работа – вкъщи,
после работа, вкъщи, и сън, и фира от надеждици сухи,
че и утрето няма да бъде все същото.
Ето – хората вече са хора от вечер до сутрин,
не изпращат писмата си, а и даже не са ги написали.
И така тази плахост се превръща във смърт преди смърт,
а животът им вече не става дори за измисляне.
.
Прочети цялата публикация.
да ти се усмихне непознат
да му се усмихнеш
езикът
на който говори животът
.
Прочети цялата публикациягалим кокалите на мрачините си
избили през влажната козина
сплитаме кални пръсти
в ядосана молитва
под глухи каменни възглавници
опознаваме макета
на хапещите си челюсти
какво ще остане от нас
като преброим ухапванията
разчорлим ръждата
под клепачите на другия
и рукне съсирена
.
Прочети цялата публикация
Предлагаме ви разговора на Валентин Дишев с Лора Младенова – десет месеца след премиерата на нейната дебютна книга с поезия „Порно Религия Смърт„:
.
Tи си номад сред думите
и нищо не е твое,
и никому не си.
Аз – чакам вятъра.
Замесени сме от една глина.
Изсъхнали сме от еднаква язва.
.
.
чакаш да мине
пожарът на лятото
да се извали есента
зимата да се стопи
денят да заспи
чакаш нещо
отсъстваш
като цвета на водата
а чудото дебне от ъгъла
навярно е пристигнало преди теб
преди да осъмнеш
като някой друг
.
ако гневът ми успее
да се прояви не само в сънищата
и червените му коне
запръхтят в зрели тонове
червени ябълки заструят
от ноздрите им
малки експлозии
оплодят полето на мира консервирания
бурканен мир
hold your horses
ще крещи стражаря на познатото
hold your horses
ще крещи –
обери непознатите плодове
.
Прочети цялата публикацияв края на думите бие
камбана
на финала оставаме
другите: тези, които ни
няма, и тези, които ги няма
.
Прочети цялата публикация.
И е толкова кратко,
че човеците влизат в светлината му голи.
Притискат се кожа до кожа,
история до история,
за всяка история – кожа.
.
Прочети цялата публикация.
Когато скачаш
от вълните на безлюдния бряг,
от костите на разкъсани мускули,
от масата на пустеещия стол,
когато скачаш в празното,
разрошено до лудост, легло,
знаеш, че където и да скачаш,
винаги летиш надолу.
.
Прочети цялата публикация.
Не ставай, Лазаре.
Каквото е предречено, ще те почака.
Послушай птиците, тъгите и
растежа на тревата.
Вземи касиопеята на спомена и мелпомената на ужаса,
скочи в реката. Не вярвай, Лазаре.
На нищо впито в думи нямай вяра.
Очите – стъклените топчета – продай за чаша сяра.
Ако извадят нож, кървѝ си насаме.
А ако някой се излъже
да те обича, поклони му се поне.
От разпилените коси по пода
сплети си шал или въже.
Но само в краен случай.
Човекът още е човек.
И има още да се учим.
И отпусни юздите, Лазаре,
крилете ти са твърде стегнати.
Все нещо цветно ще се случи.
Това важи за всеки цвят, дошъл от Него.
Предай ми знание, кажи ми всичкото
или поне почти. И научи ме да мълча
на всички от човешките езици.
А после ми кажи:
Стани, върви, бъди.
От тази тишина ще се родят достойни ангели.
И нека да им бъдем смели ученици
без дъно, без клишета и без пранги.
За отговор към книга и крило
(дори да е с едничка цел – перо)
смирено да посегнем.
.
Последната неделя
на септември ще се помни.
По бръчките на баба
ще плуват изпуснатите
дни.
По думите на мама
ще липсва колата,
която е трябвало да пристигне
вчера.
А кълвачът, обезумял, ще
рови последния останал
камък във двора на дядо.
Ако се пропука,
в историята
може би ще има дете,
което играе с птиците
на тишина.
.
Прочети цялата публикацияВъв времето, в което да си забелязан,
измества смисъла
да правиш нещо истински забележително,
невидимото малцинство
излъсква подовете на света,
разтребва масите му,
проветрява
и излиза.
И оставя чисто.
Прочети цялата публикацияКогато скачаш
от вълните на безлюдния бряг,
от костите на разкъсани мускули,
от масата на пустеещия стол,
когато скачаш в празното,
разрошено до лудост, легло,
знаеш, че където и да скачаш,
винаги летиш надолу.
.
Прочети цялата публикацияАко имате проблеми, свързани с навигацията в сайта, неговия "изглед" или ако нещо не Ви харесва, или имате препоръки и мнение, молим Ви, пишете ни на arsmedia@mail.bg . Благодарим Ви.
