.
топъл следобед е
вървим с дъщеря ми
нагоре по улицата
всъщност аз вървя
тя подскача обикаля ме катери се по кашпите
закача ме и се смее
с глас
на отсрещния тротоар виждам
да се отваря врата от нея излиза
възрастна жена която едва-едва
избутва инвалидна количка
в количката – млада жена
тръгват нагоре по улицата стръмно е виждам
че им е трудно без да се замисля
предлагам помощ
жената в количката извръща към мен
поглед от който ми става студено
казва ясно и категорично
не
отминаваме мисля за прибързаното си предложение
какво мога да направя за тях аз
с бодрата си крачка
подскачащото дете
освен да усиля
мъката на майката
мъката на дъщерята
общата им
болка
.
Галина Николова в „Кръстопът“
Галина Николова в DICTUM

Поръчай последната (засега) издадена книга на Галина Николова („Въображаеми градини“).