Публикации в категория Вестник

Вест(ник) – рубриката за новини, мнения, обзори…

„Братовчедката на Зорбас“ и Рене Карабаш

   Новата книга с поезия на Рене Карабаш„Братовчедката на Зорбас“ е вече в книжарниците („Жанет – 45“, оформлението е на Люба Халева, а редактори са Аксиния Михайлова и Надежда Радулова).
 „Има нещо естествено и директно, нещо осезаемо в най-добрите стихотворения тук. Като да усетиш семката от домата между зъбите си, сцепената вежда, вкуса на смъртта и детството. Личен репортаж за пътя и порастването – подир трабанта на миналото, бащата – градинар и гробар, пътешествията на майката през магнитите от чужди градове на хладилника, запушените с дъвка ключалки, през които все пак успяваш да зърнеш – смърт няма. Прямо и лично, намерило себе си писане.“, казва за „Братовчедката на Зорбас“ Георги Господинов.
Get the whole story »

Онлайн „Глоси“ КнигаФест – колекция 2

  В няколко публикации днес и утре ще Ви представим книги, три от които можете да изберете и поръчате, а те да станат Ваши само за 20 лева общо, с включена доставка до адрес или удобен за Вас офис на „Еконт“.
  Не просто ще Ви представим книгите, но и ще Ви посочим възможните връзки между тях, онова, което прави четенето им „в комплект“ особено изживяване, което разкрива нови интерпретативни полета – за всичките и за всяка поотделно. В края на публикацията (вижте Auditorium) ще Ви предложим за четене, слушане, гледане и фрагменти от рецензии, разговори с авторите, премиери на книгите – онова, което може да Ви подкрепи в пътуването към и в тях…
Get the whole story »

Онлайн „Глоси“ КнигаФест – колекция 1

  В няколко публикации днес и утре ще Ви представим книги, три от които можете да изберете и поръчате, а те да станат Ваши само за 20 лева общо, с включена доставка до адрес или удобен за Вас офис на „Еконт“.
  Не просто ще Ви представим книгите, но и ще Ви посочим възможните връзки между тях, онова, което прави четенето им „в комплект“ особено изживяване, което разкрива нови интерпретативни полета – за всичките и за всяка поотделно. В края на публикацията (вижте Auditorium) ще Ви предложим за четене, слушане, гледане и фрагменти от рецензии, разговори с авторите, премиери на книгите – онова, което може да Ви подкрепи в пътуването към и в тях…
Get the whole story »

Соня Тодорова: Азбучна магия*

   Върви, народе възродени…

  Аман от лозунги. Буквите, сами по себе си, не значат нищо, те са просто система от графични знаци. Всяка световна азбука представлява именно това и върши същата работа. Гордостта от писмеността, сама по себе си, е сравнима с гордост от пътните знаци или от понятията “ляво” и “дясно”, например. Дълбокият смисъл на буквите и на техния празник е другаде, той не се свежда до сляпо славословене на исторически фигури и тяхната националност или до възпяването на комбинация от чертички, байрачета и ченгели. Ежедневно всички ние пишем, изливаме реки от символи, бълваме коментари, документи, таблици, списъци, формуляри, планове и докато правим това почти не се замисляме. Жестоките издевателства над правописа, краснописа и елементарната граматика (както и над елементарното възпитание понякога) все по-малко ни правят впечатление. Значението на думите ни убягва, количеството и остротата тържествуват над качеството и смисъла на написаното. И ето как, без да губим буквите, ние започваме да губим езика. “Йо-хо-хо, как „нахраних” днес Х. в социалната мрежа!” “Колко страници отговор на литературен въпрос написá? Лошо, само осем. Малко е! Нищо не са осем страници високопарни клишета на тема „какво е искал да каже авторът”. Още трябва да напишеш!”
Get the whole story »

Таня Иванова: За „Психиатрична болница „Творки“ и съпротивата…

  Публикувана за първи път в Полша, „Психиатрична болница „Творки“ (Марек Биенчик, изд. „Панорама“, превод от полски: Десислава Недялкова, корица и оформление: Капка Н. Кънева) се появява в България двадесет години по-късно, макар авторът да е познат тук с други свои произведения.
Get the whole story »

Красимир Лозанов: Ако ви се е дочел голям руски роман

  „Мащабен, обсебващ, разтърсващ – и в духа на голямата руска мисловна и разказваческа традиция“ – това е част от началото на представянето за booklover.bg от Красимир Лозанов на романа на Евгений Водолазкин „Лавър“ („Панорама“, 2020 г., преводът е на Антония Пенчева). Романът е носител на двете най-големи руски литературни награди, преведен на над 30 езика, включен от британския „Гардиън“ в списъка с 10-те най-важни романа, посветени на темата за Бог. Чуйте и вижте:
Get the whole story »

Гледайте всичко от София ГлосиФест 2020/пролет, подкрепете идеята

  Вече традиционният София ГлосиФест, организиран всяка пролет и есен от „Хралупата“ и Национален литературен фестивал „Глоси“, посрещна третата си година със своето пето издание (трето пролетно, организирано традиционно около 7 май).
  Всичко от фестивала може да се гледа свободно (а хиперлинковете, вградени и видими в публикацията по-долу, ще ви препратят към тях)и записите от него ще останат активни. Ако желаете, все още можете да подкрепите идеята и финансово, като си закупите виртуален билет.
Get the whole story »

Какво можете още да гледате от първите два дни на София ГлосиФест

  Тазгодишното издание на София ГлосиФест продължава и на 9 май, но ви предлагаме възможност да гледате всичко, което бе част от фестивала дотук, като по-долу прилагаме описание на събитията с имената на участниците, заедно с вградени хиперлинкове, чрез които можете да гледате.
Get the whole story »

Програма за първия ден, 7 май, на София ГлосиФест

Ето и първия сет за първия ден (начало в 19:30, след откриването, насрочено за 19:00) на тазгодишното издание на София ГлосиФест.
Get the whole story »

(Анти)Кризисното издание на София ГлосиФест започва в четвъртък

  Вече традиционният София ГлосиФест, организиран всяка пролет и есен от „Хралупата“ и Национален литературен фестивал „Глоси“, посреща третата си година с (малко принудително) нов формат: в три дни – 7, 8 и 9 май, в 19:00, в „канала“ на АрсМедиа в YouTube ще започват премиерите на три големи „концерта“, в които са вплетени четения на поезия и проза, музика, представяния на картини и автори, последвани от още събития: премиери, виртуални изложби, още музика, дискусии, театрални монолози…
Get the whole story »

Стефани Калчева: Безкрайна „нощ в Каракас“

  В интервю (което може да прочетете тук тук) Карина Сайнс Борго казва, че журналистиката дават отговори, докато художествената литература задава въпроси, което мисля се е получило наистина с романа ѝ “Нощ в Каракас” (изд. “Жанет 45”, преводач: Анелия Петрунова), в който разказва за родната си страна Венесуела (признавам си, че аз я произнасям с “ц”), в която не живее от 2006-та.

  Разбира се, историята дава и доста отговори, особено за човек, който не е запознат с политическата обстановка в държавата. Имам бегъл спомен от статии и новини, наблягащи на факта, че е една от най-опасните държави в момента, не само в Южна Америка, а изобщо. Един бърз поглед в Гугъл и попадам на клипчета с насилие, тежка хуманитарна криза и изключително високо ниво на престъпност – нищо от това не ни е спестено в книгата на Борго, която не е спирала да следи случващото се във Венесуела, откакто живее в Мадрид, и да изпитва, както го нарича, вината на оцелелия.
Get the whole story »

Валентин Дишев: Не е речник

  Обсъждахме с издателя на „Янус“ дали книгата няма нужда от един речник, който да прави по-лесно и достъпно ориентирането в имена и реалии, които се появяват в нея. Аз се съпротивлявах, защото продължавам да смятам, че непосредственото въздействие, неопосреденото от „знание“, е по-важно за поезията. „По-важно, но сам казваш, че много държиш и на другия възможен прочит, на онзи, който дава повече“, възразяваше издателят. Така в края на книгата се появи текст, който Ви предлагам и тук, наречен

Не е речник
Get the whole story »

Мария Ширяева: Опит за „Опитът“ на Русана Бърдарска

  Книгите, които се появяват по време на кризи, често имат странна съдба. Особено ако са монументални, с много страници в тях. Читателят, по стара традиция, сполитаща повечето дебели томове — такива като „Записките по българските възстания“ или Библия — може не само да ги чете, но и да гадае по тях, да ги използва като оракул или случайна енциклопедия за отговори на вълнуващи го, тежащи на съзнанието и душата въпроси с неизмеримо физически тегло.
  Искате ли да ви покажа, как става? Ами, много лесно. Да речем…“Защо не можем да излезем да се разходим сега?“ — питам аз книгата. Отварям я напосоки. И ето. Страница 452. Играта на отговори сякаш обръща към мен острието на още по-вълнуващи въпроси: „Дали природният катаклизъм и недостиг на ресурси няма да доведе до социален катаклизъм? Дали тоталното преустройване на икономиката няма да доведе до фундаментални промени и в обществото?“. Дали…дали. Но този „отговор“ е твърде пряк. Да пробваме пак. Страница 483. Нов пасаж звучи вече като опит за притча: „… Само когато разгледах много отблизо „Падането на Икар“ от Брьогел, видях ироничната недоизкусуреност, даже нелепо детинския рисунък на двете човешки фигури — тази на орача, на малкия човек, зает в своето ежедневие, и на мечтателя, който пльоква във водата… непатетично, незабележимо… Ако не познавах картината… или не бях прочела заглавието, можеше и аз като зрител на картината да не видя Икар“. Точно така. Един въпрос и огромен избор от отговори, дори и случайни.
Get the whole story »

„Янус“ тръгва към читателите на 7 май

    От 7 май тази година „Янус“ на Валентин Дишев започва да търси срещи с читателите си.
  Ето какво казва авторът за своята книга: „Дори заглавието на тази книга е напомняне. Напомняне, че „знам“ е начало, а не край на въпросите. Напомняне, че в „предзнаенето“ това „пред“ обикновено тихо води към „предразсъдък“, а не към познание.
  Когато „Ортелий“, „Тиха книга“ и „Маргьорит (и други регистри)“ се появиха като трилогия, ме питаха „Защо Тезей?“. И неизменно отговарях „Защото е „Егей“. Защото пътуването към и от Лабиринта е несъзнаваното минало, забрава и предизвестие, разказ за скъсани нишки и недостъпни на волята възли, защото всеки син има баща (дори и ако не го познава), защото всяка цивилизация е разказ, всеки разказ е назоваване на бъдеще.
  Дори когато този „Тезей“ е взиране в мрака на Лабиринта, той е търсене на онова, заради което е построено обиталището на самотата… дори когато е разказ за смърт, не е за онази – предизвестената, а за разпъналата платната на победния възторг на Модерността – неочакваната, смъртта чрез забравеното…. и търсене на начин и смисъл да се живее след това. Когато нишките на Спасението, се врежат във вените като координати на географска карта, когато се превърнат в рана и пропаст, деляща от Другия, превръщаща го в далечен и чужд, безплътен и фикционален, вслушва ли се някой в дишането на тялото на историята като живот – личен и единствен…
Get the whole story »

Aleksandar Hristov/Александър Христов: Huѐsped/Гост

Гост

Не трябва
да научиш всичко
за човека,
за да му позволиш
да заплита улиците
в градове,
градовете – в кълбо
от минало.
Get the whole story »