Съдържание на брой 4
на електронното мултимедийно списание за литература “DICTUM” – по раздели (авторите във всеки от тях са подредени по азбучен ред на имената) и категории…
на електронното мултимедийно списание за литература “DICTUM” – по раздели (авторите във всеки от тях са подредени по азбучен ред на имената) и категории…
Дива череша
Познават я само
очите черни
на черна птица…
Размествам рисунките.
Тази, която е с рамка от морска вода,
поставям отгоре…
Съдържание на брой 11 на eлектронното списание за литература „Кръстопът“ – по раздели (авторите във всеки от тях са подредени по азбучен ред на имената) и категории…
Разбираш, че е било неизбежно, чак когато всичко свърши. Свърши неочаквано. Като отгърната поредна страница от някоя книга, която се оказва празна, бездушно бяла от горе до долу. Историята, която си чел до преди секунда рязко е пръкъснала и те е оставила безпомощен и разочарован. Най-страшният миг да осъзнаеш, че нямаш въображение…
удрям буквите върху
безцветната им носилка
съживете се бе знаци
изтрещете в думи…
Фрагмент от разговор сЙордан Ефтимов – в „Страници“ – предаването за литература на БНР – Радио Благоевград…
Виж – казва – дете,
за твоите седем години
си преживяло седем пролети…
5
Нещо се случи днес, Любов Моя. Този Я. – ревнувам те от
таланта му.
Пластове безнадеждност се срутиха върху мен. А утре…
не знам от какво тесто съм замесена
но сигурно ми е капната в него капка абсент
дълго се опитвах да пиша сухо
да се отстраня и да наблюдавам…
„Черната кутия“ на Алек Попов вече има ново издание („Сиела“, 2009 г.).
Предлагаме ви разговор на Владимир Левчев с Алек Попов в „Небесни Балкани“ – архив: февруари 2008 година…
вина за този който иска да остане
изгаря най-дълбокото на вътрешностите ми
и крясъците ми не са проблясъци…
Докато я доях, трябваше да внимавам да не се изсере.
Случваше се, замислен за някоя метафора, да не забележа…
Буквално чувстваш прахта под гумите на самолета. Усещам вибрацията под кожата ти, докато слагам колана и той ме пристяга ниско през корема, а твоята длан поляга покровителствено върху моята, защото всеки момент ще излетим. Ние, и останалите пътници, дишащи учестено преди гърбовете ни да залепнат за седалките. Някъде над нас се понася гласът на пилота, който ни обещава приятно пътуване, а жената от другата ти страна притваря бавно клепачи. Вероятно ѝ се гади, точно сега, когато колесниците се затварят и носът на машината се насочва към небето и облаците, които ще пробие със самоуверено ръмжене. А може би си го представя – гърлото, което произвежда този глас и лицето, на което това гърло принадлежи, а после раменете, обгърнати от педантично изгладена униформа, а после и цялата повърхност на кожата, скрита под тази униформа…
гладът на плувналия във любов петел
закотви с малка брадва към дръвника…