Коя е Гала? А заекът? И двата отговора – в „Заекът на Гала” от Светлана Дичева, книгата, която „Унискорп“ пуска днес на пазара.
Някога съпругата на Салавдор Дали сервирала дългоухия домашен любимец за вечеря. „Когато обичаш някого, трябва да го консумираш изцяло“ – оправдава Гала кървавото жертвоприношение…
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Месечни архиви: май 2010
„Заекът на Гала“ – на пазара от днес
Николай Фенерски: Прозата на ежедневието и изкуството да поддържаш велосипед
Всъщност исках да разкажа как полетях. Вместо това започнах да разказвам за велосипеда си. Велосипедът няма криле…
Калин Петров: Приятелство
Говориш ми някакви глупости.
Слушам те. До края.
После пък аз ти споделям своите
най-съкровени неща.
Ти ме изслушваш. До края.
После отвръщаш…
Радослав Чичев: …добре възпитано…
…риби създаващи рибари ловящи себе си със страст…
Днес – 29.05.2010 г. – премиера на „Двойното дъно на класиката…“ от Йордан Ефтимов
Можете да чуете разговор (на Валентин Дишев – в „Страници“, авторското, седмично оборно предаване за литература на БНР – Радио Благоевград) с Йордан Ефтимов – за „Двойното дъно на класиката: От Ботев и Вазов до Йовков и Далчев“ (2010 г., „Хермес“)…
Валентин Дишев: Лов
Днес наблюдавах
по “Дискавъри”
сокол върху кактус,
върху него – друг
(сокол, разбира се –
кактус върху сокола
би било прекомерност…
Цветелина Георгиева: Приказки разни
По философия си взех изпита защото подсказах на колега. Стагирит бил Аристотел, кой да предположи само! Ако подсказвах по-тихо, нямаше да се измъкна така леко. И липсата на опит да помогне веднъж. А щях да говоря за Кант. Kатегорически императив. Голяма работа. Не прави на другите това, което… Моят императив – абе, не им прави нищо, на тях и без това не им пука.
Венцислав Стайков: Пътища
Пътувайки с кирие Таки покрай хълмове,
нарязани на бели късове,
видяхме как приготвя слънцето
огромното си барбекю.
Вълните тихо се облизваха…
Валентин Дишев: Когато
търпението на думите изсъска
и скъса вървите от сласт и крясък
прихлупи се небето на мълчанието…
Цветелина Георгиева: Да се наричаш Сахара
Да се наричаш Сахара означава да се родиш с крясъците на някого, с проклятията, със сълзите, с обичта, която по-късно няма да се промени, и след по-късно също няма и ще се разлива по вените ти, за да изпълва с топлина всяко ледено късче ежедневие. Означава да разглеждаш любопитно нещата около себе си и да искаш да докоснеш всичко, само за да провериш дали е направено от захар. И когато откриваш, че не е, да продължаваш да търсиш. Не защото така трябва, а просто защото. Означава да не спираш да плачеш понякога, и не за друго, а защото песъчинки са се наместили в гърлото ти и дразнят до сълзи…
„АРС“ и приятели“ – в Пловдив и Стара Загора: на 26-и и 27-и май
След впечатлилото присъствалите (и домакините от книжарница „Хеликон“-Благоевград) свое начало, вчера – 20.05.2010 г., чрез събитието „9“, турнето „АРС и приятели“ (част от традиционните литературни „Майски празници „Глоси“ на „Национален литературен фестивал “ArsMedia”) продължава на 26-и и 27-и май със събития в Пловдив и Стара Загора (видео- и аудио-фрагмент от представянето в Благоевград на „С“ – малка бяла книга за незаглъхващи перкусии“ можете да видите или чуете в DICTUM)…
Нели Добринова: Улични любимци
Малчуган минава през локвата
и с извита назад глава
гледа стъпките си –
уж прозрачни, но видимо черни
(асфалтът е магьосник)…
Яна Монева: Скулптор
Той е
ръце, които ще размесят
и ще намерят думите във камъка,
мълчал години…
Венцислав Стайков: Процеп за дишане
само процеп за дишане
път от изток на запад
между облаци
и сенки на слънцето…