Да се наричаш Сахара означава да се родиш с крясъците на някого, с проклятията, със сълзите, с обичта, която по-късно няма да се промени, и след по-късно също няма и ще се разлива по вените ти, за да изпълва с топлина всяко ледено късче ежедневие. Означава да разглеждаш любопитно нещата около себе си и да искаш да докоснеш всичко, само за да провериш дали е направено от захар. И когато откриваш, че не е, да продължаваш да търсиш. Не защото така трябва, а просто защото. Означава да не спираш да плачеш понякога, и не за друго, а защото песъчинки са се наместили в гърлото ти и дразнят до сълзи.
     Да се наричаш Сахара означава да облизваш пръста си, след като си го натопил в буркана със сладко от боровинки и езикът ти да се оцвети в лилаво, докато плодчетата се плъзгат между острите бели зъби, които изстискват всяка капчица сок от тях. Жадно. Означава да не спираш да плачеш понякога, и не за друго, а защото се препъваш в песъчинките, докато си тичал към нещо. Но винаги да има някой, който да те завие вечер и да те целуне за лека нощ. Означава да не спираш да се смееш просто защото си млада, и е вечер, и всичко е хубаво и тихо, и….
     Да се наричаш Сахара означава да носиш рокля на цветя и тя да танцува около краката ти при всяка стъпка, докато той си припомня как изглежда тялото ти без нея. Означава пода да се изгражда точно под краката ти, докато вървиш към него и да се рони след теб, докато си отиваш. И когато чашата ти е пълна, да се обръщаш с най-прекрасната усмивка на света и да отпиваш, без да очакваш нещо да се случва. А нещото все пак да се случва, да те завърта, после да забравя за теб. Да те оставя за да поемеш дъх в окото на урагана като малък пашкул, а краката ти винаги да са студени. После пак да се връща и да подхваща всичко от начало.
     Означава да вървиш непрекъснато нататък и да потъваш дълбоко навътре, без да си мислиш за завръщане. Докато всички се уморят да те очакват, да разбират, а после се уморят и да обичат.
     Да се наричаш Сахара означава, че той непрекъснато трябва да пътува. Означава името ти, изписано от нечия ръка на вътрешната страна на запотеното стъкло на влака и после изтрито с ръкав. И друга жена. И „Мога ли да седна до вас?”. После целувка с вкус на непозната течност, която позволява на пресъхналото гърло да усети вкуса някой друг и да открие, че винаги има някой друг. И пясък, който бавно изтича между пръстите, така както всичко изтича един ден. И скорпиони, каквито досега не си познавал, пробождане, а после и отрова, промъкваща се из вените като вода, излята в пясъка. И сух разговор, както когато някой лъже. После спомени и стари снимки, като пейзаж останал зад гърба ти. И “Още обичам.”, заседнало като непреглътната мида с вкус на пясък, на пясък, и пак на пясък.
     Да се наричаш Сахара означава да чакаш, да поглеждаш към всяка врата, да се ослушваш за нечии стъпки, без всъщност да ти пука дали някой ще дойде. И джин с малко лед, но с повече лимони. Значи да си късче тишина насред опушената стая и насред разговорите, като стъкло, стичащо се към краищата на прозорците – доволно и прозрачно. Да се рониш и да се разтичаш при стайна температура, а навън да се разхвърляш от вятъра и да не можеш да се прибереш…у дома.
     Означава никога да не могат да те забравят, но винаги да си отиват.

     Да се наричаш Сахара означава …

     Искаш ли да кръстим детето по друг начин?

Цветелина Георгиева в „Кръстопът“