Куки е добра
Куки ляга в мен и заспиваме отново…
Предлагаме ви първата от серияте електронни книги на издателство „АРС“ – „10 минути“ от Георги Милев. Можете да „свалите“ книгата свободно за индивидуално ползване (ако щракнете с левия клавиш на мишката тук – в зависимост от настройките на Вашия браузер – или ще се стартира „сваляне“ на файла и автоматичното му визуализиране, или ще имате възможност да го запишете, а след това да го визуализирате и четете чрез онзи .pdf reader, с който разполагате)…
Слиза надолу по стълбите. Контурите му леко бледнеят в мрака и само подчертават минималното пространство, което тялото му заема. Сякаш не живее в този свят, а взима назаем мъничко от материята му. Единствено скоро запалената цигара между пръстите му оставя някаква следа в пространството, а димът се запазва за миг или два и във времето…
… не мога да уцеля ключалката
защото теб те няма в нея…
Вече можем да обявим, че вторият национален конкурс на издателство „АРС” за издаване на дебютна книга приключи. Преди обявяването на резултатите, ще направим едно разяснение: това не е конкурс, който се опитва да „премери” нечий талант или да подреди и класира дарования – това е конкурс, търсещ проектът за книга, който е най-готов за издаване.
Иван Иванов обикновено предпочита нощната смяна, но в този ден през есента се е случило така, че сутринта го заварва близо до Централна автогара „София“. Намръщило се е от няколко дни, не спира да духа влажен хладен вятър и от време на време се опитва да завали. В таксито е така затоплено, че му се иска да затвори очи, но никога не спи в колата. Останало му е като обеца на ухото, откакто за последно го е измлатила една тръба през носа и са му задигнали оборота. Оттогава са му белегът, кривият нос и наболата прошарена брада, нищо че за нея таксиджиите вечно го подкачат…
Поради заболяване на член на журито, резултатите от конкурса на издателство „АРС“ за издаване на дебютна книга ще бъдат обявени с до една седмица по-късно от посочения в условията на конкурса срок (т.е. – не по-късно от 22 март 2011 г.). Молим за извинение и за това, че не бяхме в състояние да публикуваме дори […]
задъхан от галопирането върху думите. Гладен, но сит.
Натъпках корема си с поезия и ще имам сили за още
дни и нощи, после пак ще закъркори. Всъщност само
поезията засища моя глад. И само тя ме кара да огладнея…
Би трябвало да се предполага, по очевидни причини, че като собственик на стъкларски магазин не ми е особено приятно в моя магазин да влизат слонове. Всъщност, обаче, това съвсем не е така. Като продавач с дългогодишна практика съм забелязал, че именно слоновете, като същества, осъзнаващи в пълна степен своята, нека я наречем, несръчност (обусловена от грамадния им ръст), са най-внимателните клиенти, и, за разлика от другите посетители, причиняват най-малки щети. Изглежда невероятно, но е факт, който мога да подплатя със статистически данни…