Гръмотевици по средата на зимата.
Проблясват остриетата на януари.
Цяла седмица вятърът
точеше своите ножове,
режеше думите
и ги отнасяше заедно с клоните…
Гръмотевици по средата на зимата.
Проблясват остриетата на януари.
Цяла седмица вятърът
точеше своите ножове,
режеше думите
и ги отнасяше заедно с клоните…
Някой гъделичка голямото ми лениво сърце,
което се поклаща на дъното като октопод.
На закуска топи солетите ми от пръсти в чая си
и ме спасява от вредния шоколад…
Третата вечер от зимните арт празници на Радио Благоевград, организирана отново съвместно с AUBG (част от отбелязването на първия рожден ден на предаването „Минало несвършено“, с водещи Евелина Келбечева и Евгения Иванова), бе посветена на премиерата на корпуса от избрани съчинения на Вера Мутафчиева, издаден от „Жанет 45″…
Потропват с бастуни
бабите,
покашлюват,
когато минавам
по улицата
десет
двадесет
тридесетгодишна…
Виждам ясно реката. Тя е широка, разлята и точно там, пред къщата, завива плавно. Всъщност това е третият от десетките меандри надолу, тъй като тук е началото на равнината. Достатъчно дълбока е, за да няма бързеи, водата е спокойна, дори няма водовъртежи. Няма и тополи, които иначе се извисяват със стотици край бреговете ѝ, няма храсти, ниски горички, като тези изобилстващи само на километър по-нагоре. Ако погледнем картата, ще видим, че това е долното ѝ течение, малко преди да се влее. В друга, още по-пълноводна и още по-широка, вече плавателна река. Но и тази не е малка, напротив, една съвсем прилично голяма река, със старо корито и напълно достатъчна за пейзаж с къща и река…
Предлагаме ви да видите четири фрагмента от вечерта „Поезия и блус“, с водещ Владимир Левчев и с участието на Марица Колчева, Едвин Сугарев и Васил Георгиев (Васко Кръпката)…
Две симетрични части грейпфрут,
нищо, че нагарча.
Доза сладък ликьор
в епицентъра на чашата.
Сърцевината е невидима…
На 23.02.2009 (понеделник) от 18 ч. в зала „Надежда” на Столичната библиотека в рамките на „Вечери на изпятата поезия” (започналата втория си сезон съвместна инициатива на Столична библиотека и предаването „Часът на думите“ на БНР – програма „Христо Ботев“) музикално (и поетично… или наобратно… или – и двете заедно и в равна мяра) ще се представи Петър Чухов с помощта на групите „Гологан” и „Be complex”.
Уличката
за хиляден път
минава през мен
улисана,
в захилено скерцо,
разскърцва вратите,
разтваря прозорците
в три-четвърти,
прокашля минувачите,
промушва своята прошка…
Вървя от обратната страна на думата
към началото.
Ако изрека част от себе си на глас,
вече няма да е репетиция.
Повтарям мисълта,
зашивам смисъла
в подгъва на мълчанието ти…
Щрак, запалката се отваря от палец с плосък нокът. Щрак, запалката се затваря. Грапавото цилиндърче до бензиновия фитил си стои недокоснато. Огънят е необходим само на този, който е решил да остане за по-дълго. Максим седеше едва от половин час, но вече се оглеждаше. Търсеше си повод да стане. Чекнеше капачето на запалката чрез най-различни пръстови акробатики, въртеше се след сервитьорките. Дамян забеляза, че дори си беше отпуснал корема – сигурен знак, че заведението повече не заслужаваше спортната му форма…
И ето тук едно две видими несъвършенства:
глаголът на реката
и прилагателните с многогласа пъстрота,
и камъкът, набъбнал от пръстта,
разтворилата срамни сутни пещера –
това е Индия тъй както я видях
във рамката на пораздрънкания джип…
Толкова е прозрачно и синьо-зелено
морето – като разредено мастило,
че чак към дъното става за писане,
но там пък не се чете…
искам да го убия
езика искам
плосък несвестен без щръбки и гърбици
луни и лунатици лицедеи
идеи и измислици без промисъл
и драма директен до рана
до ох но без ах