. Умората ни се процеждабавнои красиво –като мляко с капка кръв.
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Авторски архив: Дежурен редактор
Павлина Каналиева: Съм в лятна нощ
. Сърце, висящо на аортата.Последен полет на муханарязал уличния шум,припадналмилкошмарили вечеря,уловена в мрежата – вързан за леглото сън. .
Антония Атанасова: DÖSTÄDNING
. В Швеция, преди да умреш, изхвърляш ненужните вещи –освобождаваш себе сии идните. За да не затиснат предметите спомена за човека,да не попречат някому,да не спънат някого. Така научаваш най-трудното –да пускаш. .
Теодора Тотева: *** (Един ден…)
. един дентолкова обикновен като нещастието ти толкова делничен като чиновник между 9 и 5ще се сблъскаш със самото сърце на нещата а к о с ъ р ц е т о т и с ъ щ е с т в у в а ще се почувстваш като гола електрическа крушкав тясна нощна уличкаоткъдето излиза […]
Полина Господинова: *** (на раздяла…)
= на раздяла винаги стъпвам тихо или само с пръсти докосвам последното рамо,което винаги е обърнато в обратна посока поглеждам с половин око шепите,пълни винаги с оправдания сритвам ходилата, които топлеха само себе си и мълча мълча те от началото до края,за да знаеш, че на раздялавсе повече приличам на теб. .
Теодора Тотева: *** (Слушай…)
Слушай, всеки от нас е малко луд.Всеки от нас е една идея обречен. Но не забравяш ли живота,и че ние сме просто едни щастливи идиоти? Създадени от пръст и от невнимание.От доверие, от сол и любов,омесени от тайнатаг,която търсим цял живот. Ние, щастливите идиоти,които често се доверяваме един на друг.Ние, счупените до тъга и полуда,които […]
Златина Димитрова: Естествени гънки
Остаряването не започва с бръчка.Започва с тихата ненависткъм усмихнатите съседи,към прическата на момичето отсреща,към жената, която разхожда кучето си в шест,с възмущението от чуждия успех,с погнусата от влюбените тийнейджъри. Бръчката е знак за онова,което вече се е случило. Остаряването не започва с тялото,както и животът не завършва с него.
Антония Атанасова: Сънища
. Секирата сънува глави,лопатата сънува гробове,греблото – листата от есента,чукът – наковалнята,резачката – кръвта на дървото,човекът сънува друг човек. .
С Ина Иванова за „Непокътнат свят“
Предлагаме ви разговор на Валентин Дишев с Ина Иванова, центриран около нейната книга с поезия „Непокътнат свят“. Разговор, който ни напомня, че са важни и центърът, и вълните, които се разбягват от него, след като го докоснем:
Теодора Тотева: Градина
. Има няколко начина да направиш градина,един от тях е да засадиш от себе си дом,да се прераждаш в пръстта, докато:поливаш, отглеждаш, садиш тънката линия на сътворението. И ако погледът е бил достатъчно трудолюбив,а гърбът силно приведен,ще остаряваш дълго,ще остаряваш красиво, както остарява Бог. И ще започнеш да се топиш,да се събираш в един хоризонт,където животът,тревата, мушиците,корените и небесата се […]
Антония Атанасова: Любовната риба
. Любима моя рибо,плувай в тялото ми,чувствай се добре,порасни и ми изяж главата. .
Нели Станева: „Докато пишем, е добре“
Предлагаме ви разговор на Валентин Дишев с Нели Станева за проекта „Удължаване на лятото“ и нейната книга „Билет за никъде другаде“ от 17.10.2026 г.
окт.
21
Не
comments
Златина Димитрова: Пейзаж
Най-голямата сврака,най-малкият синигер,най-пълното врабчеи умрелият плъх под тях:всичко изглежда в хармония. Наблюдавам ги отстрани – чудя сена кого ми напомня свраката,какво ми казва синигерът,за какво ме пита врабчето. Само последният образ в картината е ясен: цъфтящи в ниското, буйни треви.Пролетта винаги знаекъде да постави фокуса.
окт.
19
Не
comments
Милена Ангелова: осем часа от живота ми
. вчера изгубих осем часа. не буквално.бях будна,отговарях на съобщения,премествах чашата от едната страна на бюротона другата,отварях прозореца,затварях го,проверявах времето,сякаш някой някъдебеше обещал да ми върне деня,ако завали. осем часа, в които не направих нищо,освен да мисля за неща,които не можех да променя. това е талант,който никой не би пожелал да има. мога да превърна […]
