Най-голямата сврака,
най-малкият синигер,
най-пълното врабче
и умрелият плъх под тях:
всичко изглежда в хармония.
Наблюдавам ги отстрани –
чудя се
на кого ми напомня свраката,
какво ми казва синигерът,
за какво ме пита врабчето.
Само последният образ в картината е ясен:
цъфтящи в ниското, буйни треви.
Пролетта винаги знае
къде да постави фокуса.
.
Златина Димитрова в „Кръстопът”.
Можете да си поръчате книгата на Златина Димитрова „Гробище за слонове„.
