.
Преживей го като паяжина или като друг вид мрежа.
Ако можеш виж насъщното
като нещо абстрактно, което се ражда
от метронома на гърдите.
Ръцете не успяват. Биологията е обречена
на разяждане. Например млякото засища,
но неизпито се разваля. Хлябът,
ако го извадиш недопечен,
си е просто неугледна маса.
А телата ни съвсем конкретно остаряват.
И поезията, паяжините, мрежите
все повече са синоними на опасност.
.
Стихотворението е включено и в книгата на Нели Станева „Билет за никъде другаде“ (Scribens, 2024 г.)
.
„Досега мислех за Нели Станева като за един от най-интересните и многообещаващи гласове в младата българска поезия. След прочита на „Билет за никъде другаде“ мога със симпатия и уважение пред таланта ѝ да кажа: всички добри обещания са се изпълнили. Стиховете ѝ носят онази дълбоко авторски специфична и същевременно някак универсална художествена харизма, отличаваща докоснатите свише автори. Поезията ѝ е белязана от богат и нюансиран език, от свежа сетивност, от смелостта да рискува, залагайки се докрай, без предпазни осигуровки в текстовете си, а също и от смелостта да експериментира със слово и форма, без да залита в маниерност и без да дискредитира естетическото, както това се случва при толкова много даващи надежди млади поети.
Казано накратко, тази книга е символичното ни сбогуване с Нели Станева като обещание за поезия. Но и зашеметяващата ни първа среща с поезията Нели Станева.” ‒ Кръстьо Раленков.
