.
Сутрин
майка ми влиза в стаята
и стъпва съвсем
на пръсти.
Мисли, че не чувам
как отново е забравила
закуската,
как всяка бръчка
провлачено и дълго говори за
часовете, прекарани в очакване;
как е замълчала
и мъмренето се е превърнало
в черни кръгове,
които виснат под уморените
дълбоки очи;
как всеки порив
да създава,
да променя,
да изгражда,
напомня на отдавна
изгубена вещ.
Когато майка ми влиза
на пръсти,
мисли, че не чувам как
пак е забравила,
че вече не спя там.
.
Стихотворението е от книгата на Полина Господинова „Етимология на отсъствията“ („Арс“, 2025 г.).
.
Полина Господинова в „Кръстопът”.
