Има такива места
по силната мускулна
плът на земята,
където врабците са толкова
крехки, че трудно летят,
а тухлите ронят се тихо.
Където и Бог недочува,
а същите дивни сезони,
които рисуват картини,
тук бавно убиват. Убиват.
Висят по вратите хербарии
от тъжни лица.
Има много такива места.
Със влажни липи и мусони,
пластмасови столове
и скрити във джоба сърца.
Връхлитат от всички посоки.
Ти вдигаш ръка да ги спреш,
отваряш уста и застиваш
наред с куп боклук. Ти, копнеж,
израстък в земята порочна.
Бе смелост да дойдеш,
бе смелост в това сам да се озовеш,
наред с излинялото минало,
наред със безумното синьо
и слънцето, вятъра, къщите –
да бъдеш ненужен е смелост.
Да бъдеш по тези места –
разпасани рани в корема,
до кучета, лаещи, плачещи,
и кръв по ръцете, да има
първичния ритъм във теб:
напред, тик-так, после обратно
назад. Бъдно минало време,
град в град, тяло във тялото,
където за малко си спрял.
Нели Станева е родена на 01.12.1983 в град Сливен. Завършва Икономика в Германия. По настоящем живее в Швейцария и се занимава с превод и фотография. Пише поезия и проза. Има награди от поетични конкурси „Петя Дубарова“, „Родна Реч“, „Димитър Бояджиев“ и издадена стихосбирка „Виновни Рими“ (изд. Захарий Стоянов, 2001), публикации в сп. Артизанин и лична страница Другото Време.
Стихотворението на Нели Станева е избрано сред нейните творби, написани по време на курсовете в „Творческа Академия Заешка Дупка“.
