има няколко сцени, които винаги разбиват сърцето ми:пазя ги в себе си, не ги изпускам от погледи когато се вгледам във тях, контуритеизникват ярко пред мен, цветовете стават плътни,вдъхвам мириса във въздуха, намирам предметите,а стъклените ми ириси започват да се топят;трупам прах, парченца и спомени –аз, една малка точка, минаваща през Вселенатаза пренебрежимо малко години, […]
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Месечни архиви: юли 2026
Свилен Иванов: Сами
Три кръга имабронзовото огледало.В големия приятелите виждаш,във средния си ти,а в малкия се отразяваединствено това,което те боли,единственобезкрая. .
Зорница Иванова: Като дребна…
Като дребна смокинясе докосва до глезените,като лила до лилаво,до синьо;като лед върху болното място – мисълта
Свилен Иванов: Стига само…
Стига само да има море, река, дори океан.Достатъчно е да са там,един баща и дъщеря му.Да ѝ покаже каксе хвърля плосък камък по водата.Как може да го завърти,ей тъй, от китката –и после – гледай, гледай,камъкът подскача, ето. Бащата може много малко –детето да накара да се смее.
Зорница Иванова: Опитвам се…
Опитвам се да разпозная умисълв подредбата на северното небе,което се разкрива ясносамо за няколко секунди,в разкрача между февруари и март.Оглеждам се за свободно сияние,образ, който да докосне прозореца мии да остави отпечатъкна неразгадаем език.Преследвам силует под уличните лампии се чудя колко далеч ще стигне,дали желае да се скрие, да търси стъпала към миналото си.Следващата лампа […]