[…] Веднъж невинно го попитала защо се срещат само по тъмно, а той ѝ обяснил, че денем мъжът твори: едни – картини, други – машини, останалите – история. Мъжката гмеж творяла на едро и дребно, а това било изнурителен труд и добре, че господ им пращал нощем по едно ангелче като нея, за да им повдига умората. Юлка му вярвала, самоотвержено. А докато притихвал след любовната ѝ буря, която се пораждала в дълбините ѝ и всеки път го завихряла неизтощимо, в главата му полепвали разни мисли. […]
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Месечни архиви: януари 2022
ян. 30
ян.
30
NO
коментара
Боян Тончев: Понякога
[…] Понякога откриваш най-добрия си приятел в асансьора на някое учреждение. Не се познавате, но погледът му разказва истории, които сте преживяли заедно още като деца. В късна пролет сте крали череши от двора на съседа, а после сте бягали презглава от злобното му куче. […]
ян. 29
ян.
29
NO
коментара
Христина Мирчева: Щъркели
[…] На щъркелите пари под краката –
един е паднал, затова са скупчени,
надигат острите си клюнове и после го понасят. […]
ян. 28
ян.
28
NO
коментара
Мирослав Христов: Част от поляната
[…] допреди малко не се познаваха
но явно познават единството
без да подозират […]
ян. 27
ян.
27
NO
коментара
Том Филипс: Капризно пътуване
[…] Природата и изкуството
опитват да се слеят
като в стихосбирка […]
ян. 26
ян.
26
NO
коментара
Екатерина Григорова: На Октавио Пас
[…] предупреждава за страшния мир –
торбата с любов и прах, оживяла и след дъжда […]
ян. 25
ян.
25
NO
коментара
Боян Тончев: Когато темите се изчерпаха
[…] Сега обаче добре знаем, че предопределеността не е нещо, което прозираш в бъдещето, а което сам сглобяваш назад в миналото. Определеност в предишното, преди-определеност. Бъдещето е стихия, която те връхлита от нищото, без да се съобразява с предначертаности. Чертаенето идва едва след това, докато събираш останките, разпилени след случилото се и от тях се опитваш да построиш настоящето си. […]
ян. 24
ян.
24
NO
коментара
Албена Тодорова: *** (Това, което е било…)
[…] Но все някога, когато уцелиш нужната пряка от първия път,
когато е много вкусно,
когато ти помогнат с куфара непознати,
когато планини череши из магазинчетата в квартала […]
ян. 24
ян.
24
NO
коментара
Нели Станева: Дом, ние
[…] целият град и целият свят
е местоимение с две врати […]
ян. 23
ян.
23
NO
коментара
Констатин Небешков: *** (когато смъртта ни намери)
[…] когато завърже поредния разговор
и пак разбере, че преди шеговито
подхвърляхме кокала и викахме
че препускахме бързо надолу
като снежни лавини
безкрайни и само за малко сме заедно
че изглеждаме цели и вкупом
а всъщност сме малки безцветни […]
ян. 22
ян.
22
NO
коментара
Яна Пункина: Реших да направя списък (tbc)
[…] Сериозността на детската игра.
Звездната карта на нечий гръб.
Снимката на баща ми като войник.
Ароматът на липи, който надвива дъжда. […]
ян. 21
ян.
21
NO
коментара
Гергана Гълъбова: Сладолед
[…] накрая всички сме
лепкав сладолед
по ръцете на дете […]
ян. 20
ян.
20
NO
коментара
Иван Станков: Късна смърт (четвърта глава)
[…] Разбира се, нищо не му струваше просто да се съгласи, пък каквото излезе. Поканата по никакъв начин не можеше да го уязви, освен с наличността си. Нали искаше да бъде автор на живота си, на всичко, което предстои да му се случи. Човек, който е замислил да управлява живота на другите, първо на своя трябва да сложи желязна юзда. […]
ян. 19
ян.
19
NO
коментара
„Драма пакт“ – Покана за драматургичен текст
„Драма Пакт“ -отворена покана за съвременни български пиеси
ян. 19
ян.
19
NO
коментара
Левена Филчева: *** (поредна година ми е)
[…] разкъсаните ръбове на некролози
афиши
и празни изказвания
плющят на вятъра
в душата ми
и се превръщат във обяви […]
