. . . . . . . . . . по Dr. Edith Eger
онзи спомен се връща
продължава да е в сегашно време
ето ме на четиринайсет
отивам натам с целия възторг любопитство и радост
на които моето 14-годишно сърце е способно
наобратно се връщам
потъмняла от недоумение обида и гняв
които не знам какво друго да правя
освен да насоча
с обвинителен пръст
към себе си
свличам се между два гардероба
смачкана купчина
която реве и вие
не знаят
какво да ме правят
точно в този момент
аз на 45 тръгвам през годините
вървя докато стигна до нея
заседнала в отчаянието
погалвам я по главата
после по гръбчето
толкова е мъничка
толкова е крехка
и все пак има силата
да мине през това
да направи така
че всичките тези години по-късно
да се върна
за нея
хващам я за ръка
тя се изправя и излизаме
от стаята с гаредробите
от къщата
от улицата
от този град
от този спомен
когато влизаме
в сегашния ни живот
казвам
вече аз ще се грижа за теб
и тя започва да танцува
.
Галина Николова в „Кръстопът“
Галина Николова в DICTUM

Поръчай „Въображаеми градини“: последната (засега) издадена книга на Галина Николова.