Биляна Тодорова: проклетият дял

Публикувано от на ноември 20, 2026 в 11:54 am.

.

изправих се пред тълпата на площада
която крещеше
ОСТАВКА
и вдигнах ръце:

представете си – казах
днес е годишнина от деня
в който светът започна да се разпада
а ние още се ужасяваме
да погледнем в бездната

тълпата замлъкна и впери очи в мен
и виждах как виждат че още един
е изплискал легена
но аз продължих

знам от опит че има
нещо уютно в това
да чакаш безпомощен
светът да се свърши
но не всичко което остава
е край
от другата страна на смъртта
расте бъдещето
и приближава

от другата страна на загражденията
един полицай приближи и видях
как слага ръка върху колана си
аз продължих

простете ми за надеждата
но знам една тайна:
на нас се пада проклетият дял
да хванем човечеството за ръка
и като дете да го преведем
и през този ад
към следващия му смисъл

полицаят поклати глава и пак приближи
аз продължих

ако го няма тук
да го прочетем в небето;
ако и там го няма –
да го напишем

– Слизай от паметника! – изкрещя полицаят.

Аз скочих и долу някой извика.

.

Биляна Тодорова в „Кръстопът„.

Поръчай „Годината на март“: дебютната книга с поезия на Биляна Тодорова.

Коментарите са заключени.