.
изправих се пред тълпата на площада
която крещеше
ОСТАВКА
и вдигнах ръце:
представете си – казах
днес е годишнина от деня
в който светът започна да се разпада
а ние още се ужасяваме
да погледнем в бездната
тълпата замлъкна и впери очи в мен
и виждах как виждат че още един
е изплискал легена
но аз продължих
знам от опит че има
нещо уютно в това
да чакаш безпомощен
светът да се свърши
но не всичко което остава
е край
от другата страна на смъртта
расте бъдещето
и приближава
от другата страна на загражденията
един полицай приближи и видях
как слага ръка върху колана си
аз продължих
простете ми за надеждата
но знам една тайна:
на нас се пада проклетият дял
да хванем човечеството за ръка
и като дете да го преведем
и през този ад
към следващия му смисъл
полицаят поклати глава и пак приближи
аз продължих
ако го няма тук
да го прочетем в небето;
ако и там го няма –
да го напишем
– Слизай от паметника! – изкрещя полицаят.
Аз скочих и долу някой извика.
.
Биляна Тодорова в „Кръстопът„.

Поръчай „Годината на март“: дебютната книга с поезия на Биляна Тодорова.