.
Грижата ѝ е невидима,
когато затопля посинелите пръсти с дъх,
когато прибира разпилените си поли
и изтърсва пясъка,
освобождава пространство за прегръдката,
в която
Аз
изчезва,
изчезва илюзията за самосъзнание,
тялото подхранва тялото,
изчезва желанието за събуждане
като някой друг,
по-силен.
.
Стихотворението е включено и в новата книга с поезия на Зорница Иванова – „Студена земя“ („Арс“, 2026 г.).
.
Зорница Иванова в „Кръстопът“ и в DICTUM.

„Студена земя“: 72 страници фина и сетивна поезия, в която се преплитат тялото, паметта и природата, изследвайки границите между близостта, самотата, порастването и загубата.