Като дребна смокиня
се докосва до глезените,
като лила до лилаво,
до синьо;
като лед върху болното място –
мисълта
да се търкулнеш
към хоризонта на самозабравата,
да си простиш,
че си останал на грешното място,
в грешното време.
Не си обречен да нараняваш.
.
.
.
Стихотворението е от новата книга с поезия на Зорница Иванова – „Студена земя„.
.
Чуйте разговора на автора с Валентин Дишев за книгата (ако хиперлинкът не сработва на Вашия плейър, можете да свалите и прослушате файла).
.
