.
един ден
толкова обикновен като нещастието ти
толкова делничен като чиновник между 9 и 5
ще се сблъскаш със самото сърце на нещата
а к о с ъ р ц е т о т и с ъ щ е с т в у в а
ще се почувстваш като гола електрическа крушка
в тясна нощна уличка
откъдето излиза звукът на лятото
а к о с ъ р ц е т о т и с ъ щ е с т в у в а
ще си всички гласове произнесли нещо безумно и възхитително
а к о с ъ р ц е т о т и с ъ щ е с т в у в а
ще си воайор на тайни
ще си дете родено с късмет
ще си умен и ще си тръгнеш веднага
ще си добър и ще се върнеш сега
ще си любим и ще си вечен
а к о с ъ р ц е т о т и с ъ щ е с т в у в а
а к о с ъ р ц е т о т и с ъ щ е с т в у в а
Приветсвай чудото
.
Можете да закупите книгите на Теодора Тотева.
За „Преди тишината“ Валентин Дишев пише: „Ако гръбнакът на тази книга трябва да бъде издялан от камък, ще е нужна планинска верига. Висока. Но тя не го иска – живее в мярата и мярата диша чрез нея. В Преди тишината абстрактното, високото е сърдечно, а самото сърце е с висок хоризонт. За да я обзреш, трябва да се повдигнеш на пръсти. Много. За да я премислиш – дълго да помълчиш. А мълчанието ти трябва да познава дългото бродене. Но тя и за това не настоява – ненатрапливо предлага възможност. За нов прочит на самите себе си, за промяна и свят с друга мяра. И избор.“.
А Георги Господинов така описва „На сантиметър от чудото“: „Нас ли прошепна Бог в клоните, питат прасковите в тези стихове. Тук сърцето е току-що отбито теле, още пъргаво, влюбващо се внезапно, което после ще остарее, тук всичко е на сантиметър от чудото. В поезията на Теодора Тотева светът все още разговаря, всички охлюви, цветя, ръце, риби, тъги и тишина са там, и ние сме там, крехки, но налични. Деликатно и съхранително писане, което умело сади, полива и се грижи за градината на всекидневното и възвишеното.“.
