.
Има няколко начина да направиш градина,
един от тях е да засадиш от себе си дом,
да се прераждаш в пръстта, докато:
поливаш,
отглеждаш,
садиш
тънката линия на сътворението.
И ако погледът е бил достатъчно трудолюбив,
а гърбът силно приведен,
ще остаряваш дълго,
ще остаряваш красиво,
както остарява Бог.
И ще започнеш да се топиш,
да се събираш в един хоризонт,
където животът,
тревата, мушиците,
корените и небесата
се сливат в едно,
за да превърнат
човека в пръст,
а пръстта във градина.
.
Можете да закупите книгите на Теодора Тотева.
За „Преди тишината“ Валентин Дишев пише: „Ако гръбнакът на тази книга трябва да бъде издялан от камък, ще е нужна планинска верига. Висока. Но тя не го иска – живее в мярата и мярата диша чрез нея. В Преди тишината абстрактното, високото е сърдечно, а самото сърце е с висок хоризонт. За да я обзреш, трябва да се повдигнеш на пръсти. Много. За да я премислиш – дълго да помълчиш. А мълчанието ти трябва да познава дългото бродене. Но тя и за това не настоява – ненатрапливо предлага възможност. За нов прочит на самите себе си, за промяна и свят с друга мяра. И избор.“.
А Георги Господинов така описва „На сантиметър от чудото“: „Нас ли прошепна Бог в клоните, питат прасковите в тези стихове. Тук сърцето е току-що отбито теле, още пъргаво, влюбващо се внезапно, което после ще остарее, тук всичко е на сантиметър от чудото. В поезията на Теодора Тотева светът все още разговаря, всички охлюви, цветя, ръце, риби, тъги и тишина са там, и ние сме там, крехки, но налични. Деликатно и съхранително писане, което умело сади, полива и се грижи за градината на всекидневното и възвишеното.“.
