=
на раздяла винаги стъпвам тихо
или само с пръсти докосвам последното рамо,
което винаги е обърнато в обратна посока
поглеждам с половин око шепите,
пълни винаги с оправдания
сритвам ходилата, които топлеха само себе си
и мълча
мълча те от началото до края,
за да знаеш, че на раздяла
все повече приличам на теб.
.
Стихотворението е от книгата на Полина Господинова „Етимология на отсъствията“ („Арс“, 2025 г.).
.
Полина Господинова в „Кръстопът”.
