.
славя се като специалист
във стягането на багаж –
професионалист
в организираното бягство.
подреждам си мислите
в ръчния.
отдолу слагам тежките
и меки подземни блата
на подсъзнанието,
с тях се загръщам,
като стане хладно.
подреждам си зъбите
по големина
(в цялото им разклатено
достолепие на пародонтозата)
и ги полагам в прозрачен джоб,
да са ми подръка за проверката,
в ъгъла
идеално пасват
абсурдизмите и сънищата,
на летището
скенерът ще цъкли лупи
да ги разгадае
и ще се налага
да разравят куфара,
да ги огледат по-отблизо
и всеки да види каквото му се ще.
седем чифта чорапи
на пуми, кученца и чаши;
осем чифта мръсни помисли:
по едни за всяка вечер
и едни резервни, за да не увисна
в пространството,
неканено чист и смешен;
случайностите забождам за баланс,
равномерно – не обичам изненади;
два фотоапарата,
пълни със стари снимки;
два обектива,
пълни със сценарии за бъдещето;
четка
и паста.
толкоз.
остана
да опаковам
себе си.
.
Стихотворението е и част от новата книга на Анастасия Стоева „Намерени неща“ (Scribens, 2026}.
.
Анастасия Стоева е критик, поет, илюстратор и аниматор, изучавала анимационно кино в Нов български университет. Публикува разкази, статии, сценарии и стихове в различни периодични издания, сред които шотландското списание за литература и превод Interpret, Cineuropa, Zippy Frames, Литературен вестник L’Europeo, Портал Култура и други. Пише редовно за културното издание Програмата, където работи като отговорен редактор до 2023 година, и списания Go Guide. Работи по редица късометражни анимационни филми, като през 2020 сърежисира и анимира българския сегмент от проекта на ASIFA Spiritus Mundi: Animating the World. Автор е на книгите „Неизвършени престъпления“ (Scribens, 2024) и „Намерени неща“ (Scribens, 2026).
