Стига само да има
море, река, дори океан.
Достатъчно е да са там,
един баща и дъщеря му.
Да ѝ покаже как
се хвърля плосък камък по водата.
Как може да го завърти,
ей тъй, от китката –
и после – гледай, гледай,
камъкът подскача, ето.
Бащата може много малко –
детето да накара да се смее.
Стихотворението е от новата книга с поезия на Свилен Иванов „Песента на костенурките (три кръга има бронзовото огледало)“.
