Свилен Иванов написа за „четвърта корица“ на тази книга думите: „

Заровени дълбоко в червения пясък на Кси, Кефалония, яйцата на костенурките Карета чакат. Когато милостивите ръце на доброволците започнат да ги изравят в края на август, под залязващите лъчи на слънцето, част от черупките вече са се разпукали и малките костенурчета са готови да заплуват към Закинтос отсреща, обръщайки гръб на Итака. Песента им ги води натам, непогрешима и ясна. Вероятно разказва собствения им мит за вечното завръщане.

В музея на Сами, в другия край на острова, има като експонат бронзово огледало. Повърхността му е разделена от три кръга. Ако задържиш поглед върху отражението си в огледалото достатъчно дълго, може би ще откриеш ключа за разчитането на песента на костенурките. Островът винаги е бил и си остава митично място. Място, до което е еднакво трудно да стигнеш и да си тръгнеш. Тази книга събира разпилените по вълните песни за тъгата на сърцето.“. И тези думи открехват тайната както към заглавието на тази книга – „Песента“ на костенурките“, така и към нейното подзаглавие – „Три кръга има бронзовото огледало“.

Предлагаме ви да чуете разговора на Валентин Дишев със Свилен Иванов с надеждата, че той ще подскаже и други тайни на вълшебството на „Песента на костенурките“:

Премиерата на книгата във Варна е насрочена за 3 юли, петък, в Social TeaHouse от 19:00.

А ето и онзи пролог, който се споменава в разговора:

Пролог

Домът и сърцето

Сърце да построиш

е лесно край морето.

Не трябва много –

три стени, простор и камък.

Разходиш ли се по брега,

ще видиш всичко за градежа –

дъски и клечки, бели като кости,

и водорасли, да ги свържеш здраво.

Преди да разбереш, стените си издигнал.

На дясната ще сложиш песни за тъгата

по залива, във който влизаш сутрин.

На лявата – за острова, към който

тръгваш и не се завръщаш.

А зад гърба ти – там ще бъдат

песните за пътя,

по който тръгваш,

и се връщаш,

и не спираш.

В средата ще поставиш стол

за теб,

където да седиш, когато мръква.

Стените на дома са като шепа,

с която вятъра да спираш,

и в която

себе си да криеш.

Пред теб са хоризонтът и морето.

Ще имаш всичко там –

колиба, бряг, море и въздух,

и щастието да си сам, и тъжен.