.
най-после в безопасност
каза приливът
ела да ти измия сенките
да ти отпусна мускули
да се отпуснеш в мрежите
да ти отпусна още дар и нежност
да се зашиват раните
да се разлистват азбуки
и вместо белези да носиш куп фрактали
какво ги правя питаш
смисъл има ли
изобщо аз къде да ги стоварвам
това не го мисли
покрий очите си
за всичко ще се грижим ние
най-после си на суша
каза отливът
вълнуващи ли бяха дните вътре
най-после в безопасност
литна ангелът
остави някакво перце да съхне
.
.
Мария Куманова в DICTUM.
