Месечни архиви: август 2010

Камелия Спасова: Обява (издирват се текстове…)

издирват се текстове
с предимство са поетесите…

Кемал Йозер: Сабята

      Ръка протягаш към деня, чиито смъртоносни часове стоят самотни. Ръка протягаш към дървото, дето са раздрусали, за да му вземат плодовете. Оставили са почвата безплодна, небосвода – бездиханен, а морето – ялово. Затворили са улиците за надежди и за спомени…

Иво Рафаилов: сняг в три епизода

1.
в първия затворници ринат сняг
на автобусна спирка.

Снегът, който опакова и затваря
за тях е отваряне….

Аксиния Михайлова: Бяло

Аз бях женската половина
на сянката ти –
тази, която от лявата ти пета
израства…

Съдържание на брой 6 (година II, брой 2) на електронното мултимедийно списание за литература “DICTUM”

Съдържание на брой 6 (година II, брой 2)*

на електронното мултимедийно списание за литература “DICTUM” – по раздели (авторите във всеки от тях са подредени по азбучен ред на имената) и категории…

Иво Рафаилов: където погледът стига

ти влезе в антикварното магазинче
където въздухът се проточваше в тъмни
галерии и попита за биография на Ескобар
(в този рудник ти влезе
сред кални късове хартия)…

Катя Начева: Мъдрост

разбирам, разбирам когато ръцете ти
трябва да хукнат свободни за Рим,
да хванат сбърканите империи за косите
и да си споделят намеренията…

Аксиния Михайлова: Без теб

Изваждам картофите от гнездата им,
подреждам доматите – сорт „биволско сърце”…

Николай Фенерски: Ясновидката

      Познавам по-отблизо двама души, които обясняват целия човешки живот и всички човешки взаимоотношения, като ги сравняват с животинските. Единият е стар, наближава 60, бивш номенклатурен кадър, комунист, закърмен с диалектика. Той обича да гледа по National Geographic как лъвът настига антилопата и я поваля. Как зебрата се грижи за малките си и ги учи да оцеляват. Или как семейство сурикати стоят и дружно зяпат изгрева на слънцето. Може да го прави по цял ден. Така му се изясняват много от механизмите на света…

Надя Вълканова: заблуда

все още търсиш камъка
под който оставих своята истина
но се страхуваш от водата…

Катя Начева: -ре

Люк,
търси те
и ръцете не са механизъм за щастие…

Иван Ланджев: Случва се*

Тя беше толкова непривлекателна –
сякаш Господ е забравил
ютията върху лицето ѝ…

“КРЪСТОПЪТ”: СПИСАНИЕТО – БРОЙ 18 (ГОДИНА II, БР. 7) – СЪДЪРЖАНИЕ

Съдържание на брой 18 (година II, бр.7) на eлектронното списание за литература „Кръстопът“ – по раздели (авторите във всеки от тях са подредени по азбучен ред на имената) и категории…

Нели Добринова: Ъндърграунд

Днес се движа с градския транспорт.
Нямам книга, не ми се пие вода
и не ми се зяпа в една точка.
Наблюдавам…

Ваня Константинова: Един вариант за излизане от пристанището*

      Под прозореца расте остроъгълен червен фар. Не е нищо особено, просто част от пейзажа, не и забележителност, която да бъде включена в пътеводителя или да стане център на ежегодни градски тържества, които хората обичат да организират в сезона на голямата еуфория, като разнасят хоругви насам-натам в жегата, а вечер се целуват на плажа. Освен това, отначало беше неприлично малък за фар. Всъщност, обективно погледнато, въобще не беше фар, но местните го бяха избрали за ориентир, което още повече объркваше заблудилите се туристи, които се опитваха да попитат за правилната посока. А правилната посока на такива места е обикновено кеят с пристанището, малката, но потискащо стара катедрала или централният площад, с фигура на здравеняк с бузи, които руменеят, макар и от мрамор. На кон, разбира се. Или на фатално изпосталял поет (не, не вместо коня, а вместо ездача му), приседнал в крайно неудобна поза (явно удобството по правило не се харесва нито на поетите, нито на скулпторите)…