трийсет години
оттогава
старият плаж
който вече
не беше плаж
на брега на езерото
което вече
не беше
езеро
голото ти тяло
сред тръстиките
химическите заводи
на далечната страна
в заревото на следобеда
и думите вече
не бяха само
думи
трийсет години
вече
ти и любовникът ти
се промъквате
голи усмихнати
през тръстиките
в моите сънища
застивам разхождайки
мъртвите кучета
от детството
Красимир Вардиев в „Кръстопът“.
Стихотворението е включено в книгата от „С(р)амота“ (изд. „ДА“, 2016 г.), която може да поръчате тук.