Решихме, че е пропълзял в лисугерска дупка,
че се е задавил с баклава,
че се е подхлъзнал на лигавите водорасли,
че дънните риби бавно прояждат тунели в плътта му
и морска звезда е залепнала за слабините му,
Че е обрасъл целият в коприва,
превърнал се е във фосил,
в изящна вкаменелост.
Че не ни обича вече, защото не слушаме,
Решихме, че зениците му вече няма да се свиват,
когато си дърпа дим от цигарата,
че няма да разказва мръсни вицове,
че няма да ни подарява шоколадови монети.
Може би беше мъглата, покрила морето,
а може би беше само нашата мрачна фантазия.
Татко никога не закъсняваше след работа.
Александър Габровски в „Кръстопът”.
Можете да си поръчате книгата на Александър Габровски „И скакалците сънуват” („Жанет 45″, 2021).
