Преди осем години родителите ми отбелязаха четиридесет и деветата годишнина от сватбата си при леко болезнени обстоятелства. Баща ми седеше край празничната маса с подути бузи и виновното изражение на някой, който си е складирал лешници в устата. – Откак му сложиха имплантите, прилича на катерица, която нещо крои – обади се мама […]
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: Ренета Бакалова
Ренета Бакалова: Седем години шепот
Когато пътувам с влак, който не е особено пълен, винаги се разхождам като из галерия преди да избера в кое купе да остана. Без значение дали ще прекарам няколкото часа в мълчание, за мен е важно с кого ще споделя енергичната музика на танца по релсите. Очите ми с любопитство разглеждат позата и очите на […]
Ренета Бакалова: Война след войната или „Ще се видим там горе” на Пиер Льометр
Ренета Бакалова за „Ще се видим там горе” на Пиер Льометр…
Ренета Бакалова: *** (Това е квартал…)
Това е квартал като за снимка,
картичка или самоубийство.
Тук идват ветераните от живота
да доизживеят слънцето…
Ренета Бакалова: *** (Понякога не е нужно…)
… Тръгваш си като езичник,
който иска да преброди пантеона на Балканите,
да напълни джобовете си с чужда пръст
от всички села, в които нощува,
да легне в нея като в полудом,
да краде вишни от напуснатите босненски дворове
и на сутринта да си спомни,
че те са последната причина за червено…
Ренета Бакалова: *** (Носи един ръждясал компас…)
… и посочва географията на отсъствието
като целуната плът,
която няма с кого да говори…
Ренета Бакалова: *** (Носи един ръждясал компас…)
… и посочва географията на отсъствието
като целуната плът,
която няма с кого да говори…
Ренета Бакалова: *** (Този град е жена…)
… Този град е жена,
улиците му са най-хубавите бедра за прекосяване,
но ти не попита, дали когато ти е самотно
ще изгори пръстите си,
за да ти направи сладко от ягоди…
Ренета Бакалова: ***
Стихотворение от Ренета Бакалова и био-библиографска бележка за нея…