танцувахме без музика навсякъдетова не е патетика не е любовна лирикатова е просто фината имплозиякоято сме очаквалии точно като векове минават влаковеи точно като гарата часовниците презареждати точно в тази непохватност на движениятанаучихме че танцът е оръжиетова здравей е само заминаванеоткатът му е с вкус на непознатото да ти си тук но другаде не сиа […]
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: Издателска група „Арс и Sribens“
авг.
28
NO
коментара
Нинко Кирилов: така добре
. така добре да те обичам. а тида спиш до късно, късно. така добреда ти броя и вдишванията, и болките,и всичко, а ти да пресънуваш всякатъмничка вселена, която плаче, стенеили е със криле на гарвани от полети безкрили.и ето аз будувам вместо двама, мечтаехда е вместо трима. да не говорим за това,сега така добре вселената […]
авг.
27
NO
коментара
Йоана Стоянова: три миниатюри
. думите се плъзгат по менкато по сапунисана пързалкакато яйце в гърлотона одобрениекоето никога няма да получа .
авг.
26
NO
коментара
Мила Люцканова: без заглавие (След една година…)
. След една годинасляга земята.Боговете залязват.Ние мълчим.Думите слягат,затихват затиснатипод вкамененото време.Боговете залязват през март.Други заемат местатаим.Ние мълчими се кланяме.Чакаме небетода слегне над нас. . Стихотворението е от книгата на Мила Люцканова „Краят на думите“ („Арс“, 2023 г.). . Мила Люцканова в „Кръстопът„
авг.
25
NO
коментара
Нинко Кирилов: Реквием за хората
Ето – хората вече са хора от сутрин до вечер,а преди те поне се преструваха на измислени ангели,имитираха болки и грижи, човечност,и децата залъгваха, че без черни магии са магове.Хората като жито узряха, но хляб не се случии човешкото стана наистина твърде човешко.И наивните, ние, опитахме, но уви не научихмекак на пропасти да се престорим […]
авг.
23
NO
коментара
Йоана Стоянова: накъсани импулси
галим кокалите на мрачините сиизбили през влажната козинасплитаме кални пръстив ядосана молитвапод глухи каменни възглавнициопознаваме макетана хапещите си челюстикакво ще остане от наскато преброим ухапваниятаразчорлим ръждатапод клепачите на другияи рукне съсирена .
авг.
23
NO
коментара
С Лора Младенова – след „Порно Религия Смърт“
Предлагаме ви разговора на Валентин Дишев с Лора Младенова – десет месеца след премиерата на нейната дебютна книга с поезия „Порно Религия Смърт„:
авг.
22
NO
коментара
Мила Люцканова: без заглавие (Ти си номад сред думите…)
. Tи си номад сред думитеи нищо не е твое,и никому не си.Аз – чакам вятъра.Замесени сме от една глина.Изсъхнали сме от еднаква язва. .
авг.
20
NO
коментара
Йоана Стоянова: сладко от зрели експлозии
. ако гневът ми успееда се прояви не само в сънищатаи червените му конезапръхтят в зрели тоновечервени ябълки заструятот ноздрите иммалки експлозииоплодят полето на мира консервираниябурканен мир hold your horsesще крещи стражаря на познатото hold your horsesще крещи –обери непознатите плодове .
авг.
19
NO
коментара
Мила Люцканова: В края на думите
в края на думите бие камбана на финала оставамедругите: тези, които ниняма, и тези, които ги няма .
авг.
17
NO
коментара
Полина Господинова: без заглавие (Когато скачаш…)
. Когато скачашот вълните на безлюдния бряг,от костите на разкъсани мускули,от масата на пустеещия стол,когато скачаш в празното,разрошено до лудост, легло,знаеш, че където и да скачаш,винаги летиш надолу. .
авг.
15
NO
коментара
Полина Господинова: без заглавие (Последната неделя на септември…)
. Последната неделяна септември ще се помни.По бръчките на бабаще плуват изпуснатитедни. По думите на мамаще липсва колата,която е трябвало да пристигневчера. А кълвачът, обезумял, щерови последния останалкамък във двора на дядо. Ако се пропука,в историятаможе би ще има дете,което играе с птицитена тишина. .
авг.
08
NO
коментара
Полина Господинова: без заглавие (Когато скачаш…)
Когато скачашот вълните на безлюдния бряг,от костите на разкъсани мускули,от масата на пустеещия стол,когато скачаш в празното,разрошено до лудост, легло,знаеш, че където и да скачаш,винаги летиш надолу. .
авг.
06
NO
коментара
Полина Господинова: без заглавие
Понякога сядам в скута на думитеи чакам да се изрекат,да ми изкрещят имената на страха,да ми посочат отсъствиятаи празните фрази.Понякога сядам в скута на думите,но те шептят, те шептят. .
авг.
04
NO
коментара
Зорница Иванова: Стискаш себе си в шепи…
Стискаш себе си в шепи –призрачно венчелистче,изненадало зимата.Смаляваш се с всяка година,за да красиш дома, но да не дразнишс цветовете на прокървил драконов плод.Белите ти китки са скритив безопасната сянка на дрехите,стискаш себе си, призрачно венчелистче –градината е пуста без теб,както светът на хищника е пуст без плячка. …
