Tag Archives: „Пробуждането на Евридика“

Ренета Бакалова: Mágoa

. Мой малък ангел на думите,устата ти е пълна с малинова кръв.Не знаеш кого трябва да винишза това жертвоприношение:зелените ками на листата,които заплашително бранят кожата,или белите остриета;зад тях като животно, ситослед кратката жестокост на целувките,спи езикът, изнемощял от знамения. Мой малък ангел на думите,Венера се издига над корабитеи пак тя ги потапя – само сменя […]

Ренета Бакалова: без заглавие (Първо ни излъгаха майките…)

. Първо ни излъгаха майките с: Ела, нека целуна разранените ти колене,драскотината ще  се смали и колкото повече целувки слагам отгоре,толкова повече ще избледнява като луна, която изтънява след пълнолуние.После ни излъгаха книгите: любовта е свещ насред вятъра,но винаги оцелява; тя е глухарче в неопитните ти ръце –тичаш към него, късаш го невнимателно и все […]

Ренета Бакалова: без заглавие (някога…)

. Някога тя и той  са треперели от очакванекак върховете на пръстите бавно ще рисуват цели митологии по рамото,ще слизат още по-бавнокъм висящите градини на косите,ще последват лабиринтите на кожата,ще се плъзгат надолу, където спят вулкани,където е влагата на Танзания, или  водопада Виктория,който  чака да бъде открит отново  и да се разлеепред пътешественика, да го […]