. едно стихотворение тръгваот хаоса в бульона на кръвтапоема спокойно към белия святоставя живота да го нараниноси си белезитекрие се зад думите сиопровергава се въпреки че се променя външноняма страх от смърттазнае тище го разпознаеш .
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: „Жанет-45“
сеп.
22
NO
коментара
Петър Чухов: без заглавие (Желанието…)
. Желаниетоми прошепва Аз съм твоятБог издигни михрам запали го послепоплачинад пепелтаи от калтанаправи стотицималки дяволи нека обикалятпо света –да ме прославят .
сеп.
19
NO
коментара
Петър Чухов: без заглавие (Къде ще стигнеш…)
. Къде ще стигнешако ходишсъс затворени очи известно време ще вървишпо права линия после ще започнешда се отклоняваш в теб ще наедрявачувство за опасност ще спреш ли ще отвориш лиочите си знамняма как да продължишзадългобез някой да държиръката ти тогава ще си смелкато живот спокоенкато смърт и в крайна сметкаможе би ще се окажече ти […]
сеп.
18
NO
коментара
Виолета Кунева: Всичко забравено съществува
. не трябваше да капитулирамепред могъществото на паметта макар че не помним вкусана дните си заеднои прочетените книги някъде в тях имамолитва или ругатняразместила планетите
сеп.
17
NO
коментара
Петър Чухов: без заглавие (Понякога предусещаш със страх…)
. Понякогапредусещаш със страхзначимосттана всичко напримерна пеперудатаразмахала крилцав другия крайна въображението ти или на тазив нечие чуждовъображение и ето го –ураганътразтворил прегръдкалети към теб а ти си приготвилкарфица .
сеп.
16
NO
коментара
Виолета Кунева: Опитомяване
Един ден смъртта се появявакато бездомно кученце,което подтичва след нас.Ляга в краката ни.Чуваме дишането му. Купуваме каишка. Стани, Смърт!Седни!Тихо!До мен, Смърт! У́чи бързо.Отговаря на всички имена. Винаги помни обратния пътв лабиринта. Затова стискаме каишката. Не я пускаме. .
сеп.
14
NO
коментара
Петър Чухов: без заглавие (Цял живот…)
Цял живот стъпвашпо огледало,а мислиш, че ходишпо вода.
сеп.
05
NO
коментара
Оля Стоянова: Болките на растежа
. Някога той можеше да разбираптичия език –онзи таен език на детството,когато нямаше непознати думии застрашени животински видове –врабчетата не бяха изчезващ вид,дроздовете разказваха истории,а преди буря бързолетите съшиваха небетос едри бодове.Как се нарича всичко онова,което идва после?Порастванеили екологична катастрофа? .
сеп.
03
NO
коментара
Оля Стоянова: Бурята на хоризонта
. Пристига –до минути светът ще е други той знае, че така трябва да бъде –понякога небето трябва да трещи,да гърми,птиците да притихнат,тревите да се наведат –думите да нямат значение,понякога трябва да наведеш глава,а това винаги ставапо трудния път. .
авг.
18
NO
коментара
Гергана Атанасова: Бог е стихотворение
. И е толкова кратко,че човеците влизат в светлината му голи.Притискат се кожа до кожа,история до история,за всяка история – кожа. .
авг.
14
NO
коментара
Гергана Атанасова: Световен ред за наивници
Във времето, в което да си забелязан,измества смисълада правиш нещо истински забележително,невидимото малцинствоизлъсква подовете на света,разтребва масите му,проветряваи излиза. И оставя чисто.
авг.
07
NO
коментара
Гергана Атанасова: Любовта
. Продава прясна риба на пазара,здрависва се с рибарите,плюе през зъби тютюн след жените. Държи твърд курс към хоризонта,губи се от погледа,губим се в Бермудския ѝ триъгълник. Като клюн на албатросрови до кръв в сметището на влюбваниятаи гладува. Любовтасе страхува за теб,докато ти се страхуваш. Гали корема на разочарованиятаи кара тялото да се чувства отхвърлено. […]
авг.
03
NO
коментара
Ина Иванова: … (не казвай нищо повече)
. Не казвай нищо повече.Достатъчно е да положишлюбимата си книга на корема ми,твърдите ръбове на корицитеда погладиш с ръка, за да усетятежестта на хартията и премълчаното.Нищо да не остане от нас.Само една книга – кораб на Нойв средоточието на света,в средата на стаята,пред олтара на безмълвието ни,а някъде съвсем горе –сводът на небесните ни погледи.Прибоят […]
авг.
01
NO
коментара
Ина Иванова: Тялото на паметта
Ръцете, които мелят бисквити и орехи,после топят маслото на водна баня.Жените, хвърлящи поглед през прозореца,навън, където плодовете зреяти градовете спят, размекнати в следобеда,и децата спят в размекнатия следобед,а косите им ухаят на прясно окосена трева,докато котките лениво почистват тялото на дома с езикв разтопените от слънце и меланхолия часове. Времето е кръгъл суров бонбон,ръчно приготвена […]
