Един ден смъртта се появява
като бездомно кученце,
което подтичва след нас.
Ляга в краката ни.
Чуваме дишането му.
Купуваме каишка.
Стани, Смърт!
Седни!
Тихо!
До мен, Смърт!
У́чи бързо.
Отговаря на всички имена.
Винаги помни обратния път
в лабиринта.
Затова стискаме каишката.
Не я пускаме.
.
Стихотворението е включено и в книгата на Виолета Кунева „Кучето на Персефона“ („Жанет 45″1 2023 г.).
.
