. не трябваше да капитулирамепред могъществото на паметта макар че не помним вкусана дните си заеднои прочетените книги някъде в тях имамолитва или ругатняразместила планетите
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Авторски архив: Дежурен редактор
сеп.
17
Не
comments
Петър Чухов: без заглавие (Понякога предусещаш със страх…)
. Понякогапредусещаш със страхзначимосттана всичко напримерна пеперудатаразмахала крилцав другия крайна въображението ти или на тазив нечие чуждовъображение и ето го –ураганътразтворил прегръдкалети към теб а ти си приготвилкарфица .
сеп.
17
Не
comments
Малина Томова: поклон
Предлагаме Ви думи на Силвия Чолева за Малина Томова (21.01.1950 – 17.09.2011) – едновременен поклон пред паметта за един изумителен човек и поет, и припомняне за едно събитие: .
сеп.
16
Не
comments
Виолета Кунева: Опитомяване
Един ден смъртта се появявакато бездомно кученце,което подтичва след нас.Ляга в краката ни.Чуваме дишането му. Купуваме каишка. Стани, Смърт!Седни!Тихо!До мен, Смърт! У́чи бързо.Отговаря на всички имена. Винаги помни обратния пътв лабиринта. Затова стискаме каишката. Не я пускаме. .
сеп.
15
Не
comments
Ренета Бакалова: без заглавие (някога…)
. Някога тя и той са треперели от очакванекак върховете на пръстите бавно ще рисуват цели митологии по рамото,ще слизат още по-бавнокъм висящите градини на косите,ще последват лабиринтите на кожата,ще се плъзгат надолу, където спят вулкани,където е влагата на Танзания, или водопада Виктория,който чака да бъде открит отново и да се разлеепред пътешественика, да го […]
сеп.
14
Не
comments
Петър Чухов: без заглавие (Цял живот…)
Цял живот стъпвашпо огледало,а мислиш, че ходишпо вода.
сеп.
13
Не
comments
Иван Методиев: високият
Искаме да ви припомним, че на днешната дата (13 септември) преди 80 години, е роден един от най-важните поети в българската литература: Иван Методиев. Предлагаме ви възможността да се вслушате в част от спомените на Мая Методиева за нейния съпруг, споделени във вечерта, посветена на Иван Методиев, състояла са в „Хралупата – бутик за думи, […]
сеп.
08
Не
comments
Марин Бодаков – незабравеният
На тази дата, 8 септември, преди 5 години ни напусна Марин Бодаков. За да остане. В един от последните ни разговори той каза за размислите си върху същността на стихотворението: „[…] стихотворението е новина, стихотворението е репортаж от мястото на събитието“.
сеп.
06
Не
comments
Мария Куманова: без заглавие (от великите човешки комедии…)
. от великите човешки комедииискам само тази с прорезите в залезитес многото възможности за катастрофас оранжевото което не контролирахме самивъпреки че ни беше дадено ръководствоопитах да се придържам към негода отбележа обектите от които да вземем печатиедин залез един самолет една кометаняколко различни вида птициедин брас инструментнещо кариранонещо коженои първото червено вино за сезонапопълвахме тази […]
сеп.
05
Не
comments
Оля Стоянова: Болките на растежа
. Някога той можеше да разбираптичия език –онзи таен език на детството,когато нямаше непознати думии застрашени животински видове –врабчетата не бяха изчезващ вид,дроздовете разказваха истории,а преди буря бързолетите съшиваха небетос едри бодове.Как се нарича всичко онова,което идва после?Порастванеили екологична катастрофа? .
сеп.
04
Не
comments
Мария Куманова: без заглавие (позволи на солта…)
. позволи на солта всичките ѝ имена ивъплъщения позволи очертанията напланини по хоризонта позволисляпото петно позволи мъртвата зоназемния божествен ритъм и как всичко емодел позволи си само да седиш данаблюдаваш прилива и отлива да гледашкак текат сълзите как солта се съсирвапо кожата как може с едно движениевече да се махне как отдавна езасъхнала колко време […]
сеп.
03
Не
comments
Оля Стоянова: Бурята на хоризонта
. Пристига –до минути светът ще е други той знае, че така трябва да бъде –понякога небето трябва да трещи,да гърми,птиците да притихнат,тревите да се наведат –думите да нямат значение,понякога трябва да наведеш глава,а това винаги ставапо трудния път. .
сеп.
02
Не
comments
Георги Рупчев: Чувство за бавно изчезване
Днес Георги Рупчев щеше да навърши 69 години. Но остана на 44. Наистина остана и в един друг смисъл, може би далеч по-малко важен за онези, които го обичаха, но неоценим за българската поезия: остава като един от най-вълнуващите, най-вдъхновяващите български поети. Предлагаме ви да чуете как Георги Рупчев четеше стихотворението си „Чувство за бавно […]
