Констатин Небешков: *** (беше едно от пространствата)

Публикувано от на януари 18, 2022 в 12:02 am.


беше едно от пространствата,
в които съм странно направен
от копия, пробождащи
Бог и до кръста
стоварени мърдат, и до пръсти съм празен
без потопа, без влажните корени,
пуснати бавно във почвата

там като витаеща прах си намирах
спомен от могъщото дъбово лято
само с вечнозелени листа –
навити фунийки, игли неразлистени
и тънички пръсти вкопани до кокал
немощен облак от светла материя
протягам си клоните в мъгливото
млечно небе и впивам си ноктите,
остриета нащърбени, в господните кокали

завлачвам му тялото, на кръста отпуснато
без пирони, венци или стигмата
бавно се плъзга надолу по устните
кръвта му и сякаш е бликнала
от прясно направена рана

в това вечно пространство, доколко е истинно,
потопът няма да стане. и хубаво.
с малките корени, нащърбени мисли,
къде ще се хвана? за на Господа шлифера.
с игличките земни пак ще играем
и така ще се удряме в играта на нерви
че всичките рани ще кръвнат в синьо.

и щом някой от нас се попита
има нещо мъгливо в дървото и кръста
другият само безгласно ще кимне
така е и озарен ще се пръсне









  Константин Небешков в „Кръстопът”.

Коментарите са заключени.