Авторски архив: Дежурен редактор: Александър Христов

Неда Лилова: Медуза

Стихотворение от Неда Лилова и био-библиографска бележка за автора…

Светла Радкова: Две стихотворения

Три стихотворения на Светла Радкова и био-библиографска бележка за автора…

Мартина Недялкова: Самотен пътник

[…] Ти бе просто самотен пътник. И преминаваше през този чужд свят без перспектива за връщане. Затова и безкръвният ти протест си оставаше плътно затворен зад железните порти, където бе заключил острия си ум и чувствителната си душа. […]

„КРЪСТОПЪТ“ – СЪДЪРЖАНИЕ НА БР. 158 (януари 2022, ГОДИНА XV)

  Съдържание на бр. 158 на eлектронното списание за литература „Кръстопът” – по раздели (авторите във всеки от тях са подредени по азбучен ред на имената) и категории…

Красимир Димовски: Пазачът на нощта

[…] Веднъж невинно го попитала защо се срещат само по тъмно, а той ѝ обяснил, че денем мъжът твори: едни – картини, други – машини, останалите – история. Мъжката гмеж творяла на едро и дребно, а това било изнурителен труд и добре, че господ им пращал нощем по едно ангелче като нея, за да им повдига умората. Юлка му вярвала, самоотвержено. А докато притихвал след любовната ѝ буря, която се пораждала в дълбините ѝ и всеки път го завихряла неизтощимо, в главата му полепвали разни мисли. […]

Боян Тончев: Понякога

[…] Понякога откриваш най-добрия си приятел в асансьора на някое учреждение. Не се познавате, но погледът му разказва истории, които сте преживяли заедно още като деца. В късна пролет сте крали череши от двора на съседа, а после сте бягали презглава от злобното му куче. […]

Христина Мирчева: Щъркели

[…] На щъркелите пари под краката –
един е паднал, затова са скупчени,
надигат острите си клюнове и после го понасят. […]

Мирослав Христов: Част от поляната

[…] допреди малко не се познаваха
но явно познават единството
без да подозират […]

Том Филипс: Капризно пътуване

[…] Природата и изкуството
опитват да се слеят
като в стихосбирка […]

Екатерина Григорова: На Октавио Пас

[…] предупреждава за страшния мир –
торбата с любов и прах, оживяла и след дъжда […]

Боян Тончев: Когато темите се изчерпаха

[…] Сега обаче добре знаем, че предопределеността не е нещо, което прозираш в бъдещето, а което сам сглобяваш назад в миналото. Определеност в предишното, преди-определеност. Бъдещето е стихия, която те връхлита от нищото, без да се съобразява с предначертаности. Чертаенето идва едва след това, докато събираш останките, разпилени след случилото се и от тях се опитваш да построиш настоящето си. […]

Албена Тодорова: *** (Това, което е било…)

[…] Но все някога, когато уцелиш нужната пряка от първия път,
когато е много вкусно,
когато ти помогнат с куфара непознати,
когато планини череши из магазинчетата в квартала […]

Нели Станева: Дом, ние

[…] целият град и целият свят
е местоимение с две врати […]

Констатин Небешков: *** (когато смъртта ни намери)

[…] когато завърже поредния разговор
и пак разбере, че преди шеговито
подхвърляхме кокала и викахме
че препускахме бързо надолу
като снежни лавини
безкрайни и само за малко сме заедно
че изглеждаме цели и вкупом
а всъщност сме малки безцветни […]

Яна Пункина: Реших да направя списък (tbc)

[…] Сериозността на детската игра.
Звездната карта на нечий гръб.
Снимката на баща ми като войник.
Ароматът на липи, който надвива дъжда. […]