Авторски текстове (ЛФ)

Яница Радева: Тебешир за небе

Публикувано от на юли 29, 2022 в 12:03 am.


Ето го,
лятното слънце върви към зимата,
незабележимо като онова, което пристъпва към мен и теб,
седи на вратата на живота ни и нито влиза, нито си отива.
Като слънцето, което върви към пролетта,
и като часа, който пробива циферблата и драска небето с тебешир за небе.
А надрасканото стои неизтриваемо,
дума, която не цъфти и не увяхва,
но винаги присъства.
Коя е тази дума?
Някой ще каже смърт.
Някой ще каже любов.
Аз казвам, твой ред е да отговориш.










   Яница Радева в „Кръстопът“.
   Яница Радева в DICTUM.

Коментарите са заключени.