като роса която никога не е виждала
бушуването на океана
и не знае за корабите на дъното
всичко е невинно тази сутрин
сега
преди да се издигне нагоре
слънцето е много по-голямо
и планината се огъва под тежестта му
ябълката е само цъфнало дърво
преди да се превърне в изкушение
тази градина не е райска
не е съвършена
макар да изглежда че светлината
няма край
привечер навярно ще завали
тук всеки дъжд не е златен дъжд
колкото и да сме зазидани в
собствените си кули
но розата дъжда очаква без да знае
за Даная
Стихотворението е включено в ръкопис за книга на Людмила Балабанова.
Людмила Балабанова в „Кръстопът“.
Поръчайте си „Слънчогледова нива“ („Жанет 45“, 2019 г.) – най-новата поетическа книга на Людмила Балабанова.
