Мълчанието все повече се получава
и по-умели ставаме в отбягванията,
делници събличаме в различни стаи,
но за Пандора да говорим не умеем.
Че под капака дебнат гущери, готови
с мечтите и надеждите ни да пируват,
и змии мързеливо намотани чакат
на сянка да се свият под сърцата.
Само думи няма там – дали са ги изяли
юрите и кредите на страховете ни?
С години спомените да преравяме –
накрая на деня не ще ни чака словото.
В разстоянията между смислите на
бледи отгласи от Платонови сенки
отсъствия въздигнахме във знаме
и мостове дори не построихме.
И все по-пуст сивее манастирът
във който с теб се заточихме,
за да не си откраднем думите,
да не осъмнем без езици за обичане.
Атанас Вълов е роден през 1985 г., прекарал турбулетния край на 20-и век на тридесетина километра западно от София (в гр. Сливница), възпитаник на Софийския Университет, адвокат. Има публикации в „Public Republic“ и „Литературен вестник“. Дебютната му стихосбирка „Реквием за незавършеното“ е издадена от „Small Stations Press“ през април 2021 г.
Поръчайте си книгата на Атанас Вълов „Реквием за незавършеното“.
