с времето
думите се превърнаха в глина
и в началото на всеки стих
е толкова странно усещането
дори само да я докосвам
а когато търпеливо стигам и до там
да извая от нея съд
винаги наливам в него мълчана вода
пожелавам си същото
и отпивам
Галина Златева в „Кръстопът“.
