Какво държи човек в душата си?
Смекчава ли се тя от чувството за загуба,
дали и от най-дребните нейни детайли
се чувстваш уязвим?
Дали неизреченото не прикрива страховете,
докато те храни самотата?
Телевизорът забравен прогърмява
откровенията на осъден – българският лекар,
затворен от години в Либия:
„Свободата е това,
да можеш сам
да отвориш вратата си!“
Колко неща стоят в средата на сърцето,
оплетено драматично от преходи и взаимовръзки?
И стана тихо,
чух как гората се охлажда,
как нечия сърцевина се разтрошава,
и небето не спира да се рони,
а някъде наблизо едно дърво кърви
от машините на дървосекачите
и мълчаливо вика за помощ.
Точно тогава видях облак от калинки
да прелита в къщата –
вратата съм забравила отворена.
Ах, ако децата ми можеха да видят
неканените гости –
как роякът им изпълни ъгъл на тавана!
Ах, как щастливите им трепети
издигнаха и мен нагоре
и времето се разшири
от внезапно нахлулите неща!
Потърсете втората поетическа книга на Бина Калс – „12 часа Санторини“ (Издателско ателиe „Аб“, 2011 г.).
